Гласове от академичната общност: Най-опасен е грешният модел в образованието

Публикации в социалните мрежи очертават нарастващо напрежение в българското образование. Академичната общност на Софийския университет инициира специална подписка в интернет. Тя поставя на дневен ред въпроса за евентуалното назначение на проф. Георги Вълчев за министър. Проблемът обаче е по-дълбок от една персонална промяна. Той засяга посоката на развитие на цялата система през следващите четири години.

Подписка на академичната общност на Софийския университет предупреждава за опасност от грешен управленски модел в образованието. Този документ е първият ясен сигнал за напрежение в сектора. Организаторите на подписката изразяват готовност за крайни действия. Те предупреждават за възможни протести, подобни на тези от лятото на 2024 година. Академичните среди призовават училищата и детските градини да се присъединят към тях. Според тях корупционната управленска безхаберност застрашава цялата система.

Проф. Николай Цонков от УНСС изразява една от най-острите позиции. Той смята, че добрият модел не трябва да създава нови линии на напрежение. Според него настоящият подход води до опасно разделение. Проф. Стивън Пинкър също предупреждава за опасностите от подобно политическо разделение в обществото. Проф. Цонков описва модела като механизъм за овладяване на ресурси.

„Единият модел вече ясно показва как работи – разделя системата на „наши“ и „други“, на „държавни“ и „частни“, на „големи“ и „малки“… Това не е реформа. Това е овладяване.“

Професор Николай Цонков дефинира сегашния модел като опит за овладяване чрез разделяне на системата. Той напомня за протестите срещу Николай Денков и други бивши министри. Образователната система винаги реагира при опити за политизация. Проф. Цонков настоява за търсене на баланс и компромис. Системната промяна трябва да бъде постепенна и устойчива. Образованието има нужда от диалог, а не от доминация.

Великотърновският професор Илиян Лилов подкрепя тезата за стратегическото значение на образованието. Той използва военна аналогия, за да опише рисковете пред сектора. Всяка грешка в управлението струва скъпо на бъдещето.

„Реформите не винаги са решителни действия. В армията всяко действие има последствия, а всяка грешка струва скъпо. Особено когато засяга цяла система.“

Проф. Лилов избира лидера, който пази системата цяла. Силата се крие в устойчивостта, а не в резките управленски ходове.

Проф. Светлана Лесидренска от Техническия университет във Варна също се обявява за баланс. Тя настоява за равноправие между всички участници в образователния процес. Образованието трябва да изгражда среда на доверие и взаимно уважение. Одит на Сметната палата за периода 2019-2023 г. установи влошаване на образователните резултати по български език и математика. Този факт потвърждава нуждата от качествена промяна. Асен Александров подчертава, че системата трябва да оценява мисленето на учениците.

Сметната палата посочва, че действията на Министерството не са достатъчно ефективни. Образованието не подготвя учениците за предизвикателствата на 21. век. Одитът на Сметната палата доказва липсата на качествено образование, което не подготвя учениците за съвременния свят. Въпреки повишените заплати, България трудно привлича мотивирани преподаватели. Това създава допълнителен натиск върху управленския модел.

Министър Вълчев предлага поетапно въвеждане на нова структура на училищното образование. Тези промени ще се реализират през следващите две години. Основният фокус ще бъде върху момента на завършване на основното образование. Обсъжда се и въвеждането на предмета „Добродетели и религии“. Внедрена е езикова интеграция за ученици, които не владеят български език. Министерството планира поетапно въвеждане на нова структура на училищното образование през следващите две години.

Институционалните ограничения обаче остават сериозно предизвикателство. Големият брой гимназии затруднява радикалната промяна на структурата. Проф. Светлана Лесидренска смята, че управлението трябва да бъде демократично и справедливо. Тогава трудът се превръща във възможност за развитие. Академичните среди се противопоставят на идеи за консолидиране на висши училища. Те отхвърлят и отмяната на студентските такси без ясна логика.

Реакциите в социалните мрежи показват изместване на дебата. Той вече не е само персонален, а системен. Най-големият риск за държавата остава грешният модел на управление. Системата притежава инстинкт за самосъхранение и ще продължи да реагира.