Проф. Стивън Пинкър: Трибализмът е най-голямата заплаха за съвременното общество

Световнопризнатият когнитивен психолог проф. Стивън Пинкър предупреждава за опасностите от политическото разделение. Според него най-големият риск днес е сляпата вяра в собствената политическа фракция. Хората често приемат своята партия за безгрешна, а опонентите за зли и глупави. Това явление подкопава основите на демократичния диалог и рационалното мислене.

Професор Пинкър подчертава, че демокрацията е изправена пред комбинирана заплаха. Цензурата, пропагандата и разпадането на общата реалност действат едновременно. Диктаторските режими по света вече се учат един от друг. Те използват технологиите за блокиране на информация и потискане на гражданското общество. Подобни модели се наблюдават дори в развити демокрации като САЩ. Професорът вижда паралели между действията на Доналд Тръмп и методите на авторитарните лидери.

Трибализмът е най-опасната форма на ирационалност в съвременния обществен живот. Тази привързаност към „племето“ кара хората да игнорират фактите. Те предпочитат истории, които представят тяхната група в положителна светлина. В социалните мрежи липсват механизми за проверка на истината. Там естествената човешка склонност към митове и конспирации процъфтява необезпокоявано. Този процес често води до цифрова зависимост и промяна в начина ни на общуване.

Пинкър сравнява общественото доверие с плетен пуловер. Ако издърпаш една нишка, цялата структура може да се разпадне бързо. Липсата на доверие принуждава индивидите да мамят в името на оцеляването.

Ако липсва обществено доверие, другите ще мамят, а когато видиш, че другите мамят, си мислиш: “Защо да бъда честен, тогава просто ще изляза губещ”

Корупцията е част от човешката природа, смята психологът. Хората естествено предпочитат своите близки и приятели. Модерните общества обаче изискват изкуствени правила за справедливост. Тези правила често изглеждат неестествени за нашите инстинкти. Некорумпираните институции са единственият начин за изграждане на широко социално доверие. Политическите грешки в тази сфера често водят до тежки последствия и обществен линч на лидерите.

В интервюто си Пинкър разказва и за срещата си с Джефри Епстийн. Той описва покойния финансист като „интелектуален измамник“ и „подлец“. Психологът е разпознал фасадата му веднага след първото запознанство. Въпреки че мнозина в Харвард са приемали дарения от Епстийн, Пинкър е запазил дистанция. Той признава, че е консултирал адвоката му Алън Дершовиц само по лингвистични въпроси.

Средната продължителност на живота и нивата на образование в света са на рекордно високи нива. Въпреки войните в Украйна и Газа, дългосрочните тенденции остават положителни. Журналистиката често ни подвежда, като се фокусира само върху негативните събития. Данните показват, че бедността в световен мащаб е на рекордно ниско ниво. Прогресът не е универсален закон, а тенденция, която изисква постоянни усилия.

Относно академичната среда, Пинкър е категоричен. Основната цел на университетите трябва да бъде придобиването на нови знания, а не политически активизъм. Днес много професори наказват различното мнение в името на идеологията. Това блокира процеса на откриване на истината.

Знанието се увеличава, когато хората изпробват идеи, а други ги критикуват.

Рационалността изисква използването на правилните инструменти. Пинкър предлага концепцията за „стоманен аргумент“. Това означава да спориш срещу най-силната версия на чуждото мнение. Трябва да избягваме карикатурното представяне на опонентите си. Само чрез сътрудничество и доказателства можем да решим глобалните проблеми. Социалните мрежи усилват историите, които представят собствената ни група в добра светлина, а противниците – в лоша. Затова е важно да поддържаме висока интелектуална хигиена в публичното пространство.