Николай Денков: Прокуратурата, ДАНС и Антикорупционната комисия прикриват информация за престъпления

Николай Денков, заместник-председател на „Продължаваме промяната“ и председател на парламентарната ѝ група, направи остро изказване в ефира на „Панорама“. Бившият премиер обвини водещите правоохранителни органи в страната в системен отказ от правосъдие. Той заяви, че Прокуратурата, Антикорупционната комисия и ДАНС не изпълняват основните си функции по разкриване на престъпления. Според него в редица знакови случаи тези институции умишлено „крият информацията“.

Денков свърза липсата на ефективни резултати с постоянните корупционни скандали, които разтърсват държавата. Той подчерта нуждата от нормален диалог между управляващото мнозинство и опозицията. Бившият премиер призова за обективност при оценката на българската икономика. Той напомни, че страната е сред най-добре развиващите се в Европа през последните години.

Въпросът е да има нормален диалог, в който, когато направят нещо правилно, ние да ги поздравим, когато правят нещо неправилно – да ги изкритикуваме и да се търси подходящо решение.

Като пример за успешно управление Денков посочи работата на Кирил Петков и Асен Василев като министри. Преди пет години те разкриха липсата на 600 милиона лева в дружеството „Монтажи“. Вместо да търсят оправдания в наследството, те съставиха бюджет, който издържа на COVID кризата и енергийния шок. Денков коментира и темите за дълга на страната, настоявайки за устойчиви финансови политики.

Политикът изрази големи очаквания към настоящия министър на земеделието и храните. Министърът на земеделието обеща поевтиняване на основните храни с до 30% в рамките на един месец. Денков обеща подкрепа в Народното събрание, ако мерките доведат до реален и устойчив резултат за гражданите. В противен случай формацията му ще премине към остри критики.

По темата за „незаконния град“ край Варна, Денков направи паралел със случаите „Хемус“, КТБ и изчезналите милиони от тотото. Той описа модел, при който институциите блокират правосъдието. Прокуратурата често внася дела, които завършват с нейни собствени осъждания поради лошо подготвени обвинения. Вече сме свидетели на подобни процеси и за случая с кмета на Варна, където липсва институционална яснота.

Общото е, че имаме основни институции, които във всяка държава би трябвало да работят – прокуратура, Антикорупционна комисия и ДАНС – които във всички тези случаи, вместо да работят така че да се разкрият престъпленията, да се проведат досъдебни производства и да се внесат дела, и тези дела да завършат с присъда за тези, които са виновни, всъщност се оказва, че тези институции крият информацията…

Критиките на Денков съвпадат с ключови законодателни промени в парламента. Правната комисия в парламента одобри закриването на Антикорупционната комисия на първо четене. Решението идва на фона на данни за изключително ниска ефективност. За 2024 година КПК има само една влязла в сила осъдителна присъда при огромен бюджет и ресурс.

В момента политическите сили спорят за новия модел на антикорупционния орган. ГЕРБ предлага прехвърляне на функциите към Сметната палата и ГДБОП. От ПП-ДБ настояват за по-малка комисия, фокусирана върху превенцията и анализа. Разследващите задачи според тях трябва да отидат към следствието. Напрежението нараства и от факта, че прокуратурата нареди на КПК да се самопровери за оказван натиск върху свидетели.

Николай Денков заключи, че отговорността за разкриване на виновните лица лежи изцяло върху институциите. Той отбеляза, че кметът на Варна е отсъствал дълго от поста си, но това не оправдава липсата на бързи действия от страна на ДАНС и прокуратурата. Проблемът с „криенето на информация“ остава основна пречка пред правовата държава.