Патриарх Даниил: Изборът на св. цар Борис I Михаил във вярата е бил осмислен

Патриарх Даниил отслужи литургия в памет на свети цар Борис I Михаил и подчерта, че неговият избор във вярата е бил напълно осмислен и стратегически за България.

Патриарх Даниил: Изборът на св. цар Борис I Михаил във вярата е бил осмислен
Време за четене: 2 мин. 2 май 2026

Българската православна църква почита паметта на свети цар Борис I Михаил. Патриарх Даниил отслужи тържествена патриаршеска света литургия в София. Събитието се състоя в храм „Цар Борис I Покръстител“ в столичния квартал „Овча купел“.

Негово светейшество подчерта огромното значение на делото на българския владетел. Свети цар Борис I Михаил въвежда християнството като официална държавна религия през 865 година. Патриархът заяви пред журналисти, че изборът на владетеля е бил напълно осмислен. Според него Борис I е живеел самата вяра в своето ежедневие.

„Неговият избор във вярата е бил осмислен. Той е живеел вярата. И, вижте, колко много постига за държавата и за църквата си – само 5 години след покръстването на народа той устройва нашата църква. За 5 години как се устройва църква в една такава държава? За 5 години той успява на събора в Константинопол 870 г. църквата да се признае за автономна“

Патриархът определи това постижение като изключително за времето си. Той отбеляза, че църквата е заздравила властта на монарха. В същото време владетелят е държал народът да разбира молитвите си. Борис I е искал хората да разбират и живеят тази вяра.

Изследователските данни показват, че Борис I управлява България в периода от 852 до 889 година. При своето крещение през 864 година той приема името Михаил. Това име е избрано в чест на византийския император Михаил III. През 866 година владетелят потушава бунт на езическата аристокрация. Това действие доказва неговата решителност в налагането на новата вяра.

Патриарх Даниил обърна специално внимание и на книжовното дело. Владетелят активно подкрепя дейността на учениците на Светите братя Кирил и Методий. Без неговата държавническа намеса делото им е можело да пропадне.

„Ако не беше свети цар Борис, ако не беше държавническото му разбиране, силните му молитви, твърде е вероятно делото на Светите братя да беше пропаднало. Но свети цар Борис прие с голяма радушност Свети Кирило-Методиевите ученици и даде мило и драго, осигури всякаква възможност, подпомагаше всячески да се развива дейността по развитието на писмеността и превеждането на книгите, книжовността, образоването на народа на този новосъздаден славянски език“

Борис I осигурява всички необходими условия за развитието на славянската писменост. Той подпомага превеждането на богослужебните книги на роден език. Това позволява образованието на народа на разбираем за него език.

На 2 май 2026 г. Негово светейшество отслужи патриаршеската света литургия в Овча купел. По време на службата той припомни ключови исторически факти от IX век. Българската църква става автономна само пет години след покръстването. Това се случва на събора в Константинопол през 870 година.

Владетелят е проявил изключителна далновидност в своето управление. Християнството обединява българския народ под знака на единна вяра. Религиозната реформа засилва значително международния авторитет на държавата. Патриарх Даниил подчерта, че вярата е била фундаментален стълб за българската държавност.

Борис I Михаил остава в историята като Покръстител на българите. Неговите усилия полагат основите на Златния век на българската култура. Църквата продължава да пази неговото духовно наследство и днес. Свети цар Борис I Михаил е почитан като равноапостолен светец.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *