Започва лицево разпознаване на мечките в Родопите: Иновации в хъб Загоре

В Единния цифров иновационен хъб „Загоре“ тестват софтуер за лицево разпознаване на мечки в Родопите и нови водородни технологии за производство на ток.

Започва лицево разпознаване на мечките в Родопите: Иновации в хъб Загоре

Румяна Грозева, координатор на проекта за Европейски цифров иновационен хъб "Загоре", и инженерът Станимир Сребранов наблюдават датчиците на оборудването за производство на водород. СНИМКА: ВАСИЛ ПЕТКОВ

Време за четене: 2 мин. 2 май 2026

В Единния цифров иновационен хъб „Загоре“ в град Стара Загора тестват авангардни идеи на български стартъпи. Експертите разработват иновативен софтуер за лицево разпознаване на мечки в Родопите. Този проект цели да идентифицира индивидуални екземпляри в тяхната естествена среда. Специалистите в центъра изследват паралелно и производството на електроенергия чрез водород. Те изчисляват прецизно необходимите фотоволтаични мощности за генериране на водородно гориво. Хъбът работи и върху чатбот за автоматизиране на общинските услуги за гражданите. Тези дигитални решения подобряват значително връзката между администрацията и обществото.

Поставени са общо 14 фотокамери на територията на три държавни ловни стопанства в Западните Родопи. Мониторингът обхваща районите на „Кормисош“, „Извора“ и „Чепино“ за период от един месец. Специализирани екипи от цялата страна обхождат планините Рила, Пирин, Витоша и Средна Стара планина. Те събират ключови данни за ежедневната активност на кафявите мечки у нас. Изследователите документират следи от лапи, екскременти и специфични маркировъчни знаци по дърветата. Цялата събрана информация се въвежда в единната национална база данни. Данните от теренния мониторинг служат за реална оценка на числеността на вида в България.

Експертите подчертават голямото значение на фотокапаните за дистанционно наблюдение на животните. Този метод позволява изследване на поведението им без пряко човешко присъствие. Маршрутите за наблюдение на дивите мечки в Родопите са отлична алтернатива за екотуризъм. Районите на Девин, Триград и Ягодина предлагат уникални условия за подобни инициативи. В тези местности вече са изградени специални укрития за безопасно нощно наблюдение. Мониторингът на кафявата мечка е важна стъпка към запазване на баланса в природата.

Проектът за водородна енергия е друг важен акцент в работата на хъб „Загоре“. Учените анализират техническите трудности при преноса на водород под налягане. Те търсят нови начини за ефективно съхранение на получената енергия. Тези технологични проучвания са жизненоважни за развитието на зелената енергетика. В същото време общинският чатбот цели да улесни достъпа до информация за жителите. Системата отговаря автоматично на запитвания за различни административни процедури. Това спестява време на служителите и на гражданите.

Местните жители в родопските села споделят своите притеснения от слизането на мечките до домовете. Хората често изпитват страх при събиране на гъби или прибиране по тъмно. Технологичният мониторинг помага за по-доброто разбиране на тези конфликтни ситуации. Чрез събраните данни се търсят устойчиви решения за мирно съжителство. Иновациите в Стара Загора доказват своята практическа приложимост в реалния живот. От екология до енергетика, проектите на хъба обединяват науката и бизнеса.

Екипите извършват мащабно обхождане на пет български планини за събиране на биологични данни. Това изследване е от критично значение за опазването на биологичното разнообразие. Софтуерът за разпознаване ще улесни работата на еколозите при идентифициране на мечките. Технологията анализира специфични лицеви черти на всяко заснето животно. Българските стартъпи в хъб „Загоре“ показват висок потенциал за международно развитие. Работата им допринася пряко за опазване на природното богатство на страната.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *