ТЕЛК е ключ към 2 млрд. евро – за да няма злоупотреби, оценката вече според нуждите

Експертизата на ТЕЛК остава основният инструмент за достъп до социални плащания и пенсии в България. Общата сума на тези средства вече надхвърля огромната цифра от 2 милиарда евро годишно. Държавата увеличава парите за хората с увреждания всяка година. Въпреки това ресурсите често не достигат до най-нуждаещите се лица. Социалното министерство започва амбициозна реформа за пълна промяна на тази система.

Първата стъпка от плана включва детайлен анализ на действащото законодателство. Втората част от реформата ще промени из основи философията на медицинската експертиза. Вече няма да се оценява единствено степента на здравословно увреждане. Основен фокус ще бъдат съхранените възможности на човека за трудова дейност. Тази промяна е заложена в 4-годишната управленска програма на кабинета. Социалното министерство засилва борбата с фалшивите ТЕЛК решения чрез въвеждане на нови механизми за контрол.

Нашата работа ще е фокусирана в частта, която подобрява индивидуалната оценка на потребностите, така че ТЕЛК да не е единственият ключ към социалната система. Нашата работа ще е за по-фокусирана и качествена подкрепа

заяви заместник-министър Наталия Ефремова пред бюджетната комисия. Предвижда се всички нови политики в сектора да бъдат обединени в единен кодекс. Това ще гарантира повече яснота и прозрачност при разпределянето на средствата.

Бюджетът на социалното министерство за 2026 г. ще достигне 2,112 млрд. евро. Тази сума представлява значителен ръст от 17,6% в сравнение с предходната 2025 г. Най-голямо увеличение е предвидено за директната финансова подкрепа на хора с трайни увреждания. Разходите по това перо нарастват със 133,5 млн. евро. За осигуряване на лична помощ държавата отделя допълнителни 185,5 млн. евро.

Постоянното повишаване на разходите се дължи на няколко ключови фактора. Основната причина е планираният ръст на линията на бедност и минималната работна заплата. Това автоматично вдига размера на финансовата подкрепа и възнагражденията на личните асистенти. Броят на подпомаганите лица също продължава да нараства устойчиво. Очаква се през 2026 г. месечна помощ да получават близо 793 600 души.

Над половин милион души са с инвалидни пенсии, което е сериозно перо в държавната хазна. Според мащабен анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), всяка година се издават 270 хил. решения. Повечето от тях са свързани с различни хронични заболявания. Най-честите диагнози включват сърдечносъдови проблеми и тежки усложнения от диабет.

Експертизата на ТЕЛК е съсредоточена предимно в активната и предпенсионната възраст на населението. През 2025 г. над 108 хил. решения са издадени за хора между 40 и 59 години. Други 107 хил. експертизи са направени за лица на възраст между 60 и 79 години. През 2024 г. общо 272 хил. българи в работоспособна възраст са получавали инвалидна пенсия.

Анализът на ИПИ разкрива драстични регионални различия в страната. В някои области на 1000 души население се падат 30 инвалидни пенсии. В други региони този дял е значително по-нисък – около 7-10 души. В столицата София броят на получателите надхвърля 110 хил. души. В Пловдив те са 29 хил., а във Варна – 26 хил. души.

В седем български общини хората с увреждания представляват над една пета от общото население. В 45 общини този дял надвишава 15%. Най-високи концентрации на решения се наблюдават в Северна България. Това са районите около Силистра, Видин, Враца и Плевен. На юг подобни нива се отчитат в Кюстендил и Родопите.

Броят на инвалидните пенсии показва динамични промени през последното десетилетие. През 2019 г. пенсионерите с инвалидност са били 509 091 души. След кратък период на спад до 2022 г., тенденцията отново се обръща нагоре. През 2024 г. техният брой вече достига 528 382 лица. Държавата осигурява и редица допълнителни услуги за тези граждани.

През 2025 г. 246 хил. души ще ползват безплатни годишни електронни винетки. Над 50 хил. души се осигуряват здравно чрез системата на месечните социални помощи. Около 31,7 хил. семейства получават месечна помощ за дете с трайно увреждане. Общият бюджет за тази специфична подкрепа достига 117 млн. евро годишно.

Услугата за лична помощ бележи рекорден ръст в социалната система. През 2019 г. ползвателите са били едва 15 хил. души. До 2025 г. техният брой нараства главоломно до над 94 хил. души. Бюджетните разходи за тази дейност скачат от 9,6 млн. до приблизително 642 млн. евро.

Това превръща личната помощ в едно от най-бързо нарастващите пера в системата на социалната политика, без това да е обусловено от промени в здравния статус на населението

посочват в своя анализ експертите от ИПИ. Изключително високи темпове на растеж се наблюдават в отделни малки общини. В Сухиндол потребителите са се увеличили с 444%. В Малко Търново ръстът е 325%, а в Искър – 319%.

Бюджет 2026 въвежда строги мерки за пресичане на злоупотребите с ТЕЛК решения. Националният осигурителен институт ще има право да връща решения за ново произнасяне. Това ще става при наличие на данни за фалшиви медицински документи. Проверки в здравната система ще се извършват само при конкретни сигнали.

Весела Караиванова-Начева, шеф на НОИ, поясни новия механизъм пред социалната комисия. Тя разказа за 200 пенсионни преписки, изпратени от прокуратурата.

По тях са плащани пенсии по 2- и 3-годишен период. Установени са подписи на хора от комисиите, които са на легло и няма как да са ги положили. НОИ бе изправен пред хипотезата какво да прави и решихме да прекратим изплащането на пенсиите

обясни тя. Само няколко души от тези случаи са потърсили информация защо плащанията им са спрени.

Достъпът до здравната информация ще се контролира строго само при досъдебни производства. Добросъвестните граждани с валидни ТЕЛК решения нямат никаква причина за притеснение. Техните медицински досиета няма да бъдат обект на масови проверки. Новата реформа цели единствено да спре неправомерното източване на публични средства.