Асен Александров: Образователната система трябва да оценява мисленето, а не само паметта

Асен Александров изразява сериозна тревога за състоянието на българското образование. Председателят на Сдружението на директорите смята, че системата е вманиачена във верния отговор. Според него съвременното училище често подрязва крилата на мислещите ученици. Той подчертава, че отличниците днес се страхуват да не сгрешат.

Тестовете с ограждане на буквички са за касови апарати, а не за хора. Александров настоява за въвеждане на проекти и дебати в учебния процес. Учениците трябва да умеят да защитават своята теза. Наказването на грешката е дълбоко вкоренено в нашата изпитна култура. Оценяваме това, което ученикът не знае, а не неговите реални възможности.

Въпросът за матурите също предизвиква сериозни дискусии. Върховният административен съд реши, че оценката от зрелостния изпит няма да е окончателна. МОН предложи промяна в наредбата за тридневен срок за преглед на работите. Александров предупреждава за опасни последствия от съдебните жалби. Ако хиляди ученици подадат жалби, университетските места ще се запълнят преди съдебните решения.

Ние вместо да поправим процеса, отворихме съдебната врата.

Финалната оценка трябва да остане окончателна за смисъла на самия изпит. Демотивацията на учителите идва от възможността за съдебна ревизия на тяхната експертиза. Автономията на преподавателя е ключова за свободата на ученика.

Изкуственият интелект показва ограниченията на модел, основан на запаметяване. Технологията действа като огледало за образователната система. Информацията вече е достъпна само на един въпрос разстояние. Уроците трябва да започват с въпроси, които провокират мислене. Учениците трябва да се учат да тълкуват и прилагат знания в нови ситуации. Изкуственият интелект изисква хора със самостоятелно мислене.

Бившият министър Красимир Вълчев също посочва, че екраните ерозират мотивацията на учениците за математика и природни науки. Александров подкрепя ограничаването на телефоните до 15-годишна възраст. Той вижда епидемия от тревожност и депресия сред тийнейджърите. Социалните мрежи предлагат свят на филтрирани лица и изкривена реалност. Забраната трябва да бъде съчетана с обучение за работата на алгоритмите.

Детето до 15 години няма психична защита срещу алгоритмите на социалните мрежи. Родителите носят споделена отговорност за достъпа до смартфони. Училището трябва да бъде място за разговори очи в очи. Битката за вниманието на детето е по-важна от всяка забрана.

В образователната общност се обсъждат и структурни промени. Има консенсус за евентуално удължаване на основното образование до 8-и клас. МОН обмисля включване на природни науки в националното външно оценяване по математика след 7-и клас. Тези интегрални задачи целят да повишат интереса към биологията, химията и физиката. Промените предвиждат и повече време за самите изпити.

Програмите са пълни с интелектуален баласт, който не помага за практическия живот. Седмокласниците учат устройството на митохондриите, но не могат да разчетат кръвен тест. Математиката трябва да бъде насочена към лихви, проценти и логика. Истинската реформа изисква смелост за премахване на излишния материал. Децата помнят интересни разкази, а не сухи дати и формули.

Изкуственият интелект всъщност е огледало за системата.

Александров обръща внимание и на предмета „Религия и добродетели“. Той не трябва да бъде индоктринация, а обучение по етика. Децата трябва да разбират концепции като милосърдие и прошка. Липсата на ценности води до агресия в социалните мрежи. Училището има роля в изграждането на бъдещи граждани.

Там, където учителят е свободен, ученикът диша.

Приоритетите за образователната система са ясни. Нужна е приемственост между отделните правителства. Реформите трябва да включват облекчаване на програмите и модернизиране на оценяването. Дигитализацията трябва да промени методите на преподаване, а не само техниката.