Открехнаха вратата пред абитуриентите да обжалват оценките от матурата

Върховният административен съд (ВАС) официално отвори възможност за абитуриентите да оспорват своите оценки от държавните зрелостни изпити. Решението идва само три седмици преди началото на матурите. Петчленен състав на ВАС се произнесе окончателно на 22 април 2026 година, като отмени досегашната забрана за преразглеждане на резултатите.

Върховният административен съд премахна текстовете от Наредба № 11, които определяха оценките от матурите като окончателни. Съдът установи, че разпоредбите са приети в нарушение на Закона за нормативните актове. Към тях са липсвали задължителните мотиви и доклад. Това прави текстовете незаконосъобразни и те вече не са част от правния мир след публикуването им в „Държавен вестник“.

Съдът отмени ключов текст за оценките от матурите, което дава нов шанс на много ученици. Делото беше заведено по жалба на Карина Лазарова. През 2024 година тя получава двойка по биология. При проверка на работата си ученичката открива четири верни отговора, които са били отчетени като грешни. Тази грешка я оставя без диплома, но сегашната съдебна практика променя ситуацията.

Адвокат Петър Менков и образователният експерт Тома Николов защитават тезата, че оценките не трябва да са окончателни. Те твърдят, че е недопустимо грешки на проверяващите да остават без последствия. Според тях учениците трябва да имат право на защита, когато са ощетени от субективни или технически грешки. Процесът по това дело започна още през януари миналата година и завърши с прецедент за образователната система.

Министерството на образованието и науката (МОН) обаче побърза да внесе яснота за предстоящата кампания. От ведомството заявиха, че организацията на изпитите на 20 и 22 май няма да се променя. Зрелостниците ще могат да видят своите работи след изпитите, за да се уверят в коректността на оценяването. Въпреки решението на съда, в момента на практика все още липсва разписана административна процедура за самото оспорване на резултатите.

Директорите на водещи училища в страната изразиха сериозни опасения относно стабилността на системата. Антоан Тонев, директор на 105-о училище „Атанас Далчев“, предупреди за риск от блокиране на дипломите. Според него, ако оценките не са окончателни, издаването на документи може да се забави с месеци или дори години. Това би попречило на хиляди младежи да кандидатстват в университети навреме и би направило процеса безкраен.

Няма как оценките на учениците да не се водят окончателни и да ги обжалват след това – значи да не могат да се издадат дипломите с месеци, а дори с години

Диян Стаматов, директор на 119-о СУ в София, допълни, че решението не променя сегашната организация на изпитите. Той подчерта, че учениците винаги са имали право на поправителна сесия наесен, ако получат слаба оценка. Стаматов смята, че оспорването на оценки след години е изключително рисковано, тъй като знанията от средното училище избледняват с времето.

Асен Александров, който оглавява Сдружението на директорите в средното образование, също се обяви против превръщането на матурите в процес с неясен финал. Той смята, че стабилността на финалните оценки е утвърден европейски стандарт за обективност. Александров се опасява от лавина от заявления за обжалване, което ще доведе до административен хаос и несигурност.

Да не превръщаме матурите в процес с “отворен край”

Адвокат Петър Менков обясни, че в момента единственият път за защита на учениците са делата за вреди. Те се водят по член 45 от Закона за задълженията и договорите за непозволено увреждане. При установяване на грешка в оценяването чрез експертиза, зрелостниците могат да търсят обезщетение. Това е критично, защото грешната оценка може да прегради пътя към висше образование и много професии.

Проблемът е, че няма способ за оспорване на оценките от държавните зрелостни изпити. Реално не е забранено, но и няма процедура, по която да се случи.

На задължителната матура по български език и литература на 20 май се очаква да се явят 53 хиляди абитуриенти. Форматът на изпита остава същият, включващ създаване на текст под формата на есе или интерпретативно съчинение. За втория задължителен изпит по профилиращ предмет са подадени около 24 хиляди заявления, а за професионална квалификация – около 28 хиляди.

Английският език остава най-популярният избор за втора матура с близо 13 хиляди кандидати. Географията и икономиката привличат 1810 зрелостници, а биологията – 1720. Математиката е избрана от 1524 ученици, което е лек ръст спрямо предходната година. Най-малко интерес има към физиката и астрономията, където заявления са подали едва 44 души.

Министър Сергей Игнатов подчерта, че организацията на изпитите е най-важната задача за служебния екип на МОН. Учителите напомнят, че на матурите задължително се пише с черен химикал. Абитуриентите трябва да заемат местата си в изпитните зали поне 30 минути преди началния час в 8:30. Добре е учениците да проверят разпределението си по училища ден или два по-рано, за да избегнат грешки в деня на изпита.