Велислав Величков: Реформата на Закона за съдебната власт е едва в самото си начало

Промените в Закона за съдебната власт поставят началото на дълъг процес по реформиране на системата. Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ подчерта, че пътят е в самото начало и предстоят ключови решения. Акцентът пада върху избора на нови членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота.

Според Величков е необходимо приемането на ясни правила и критерии за този подбор. Той изрази съжаление, че управляващото мнозинство отхвърли предложението тези изисквания да залегнат директно в закона. Вместо това процедурите ще се определят чрез отделни правила. Подобна позиция застъпва и Надежда Йорданова, която определя промените като първа стъпка.

Пътят е в самото начало, може би изглежда като наполовина извървян, но след приемането на промените в Закона за съдебната власт ще трябва да се приемат правила и критерии за избора на членовете от парламентарната квота на Висшия съдебен съвет. Нашето предложение беше тези критерии да залегнат в закона, а не в отделни правила, но то не се прие от управляващото мнозинство.

Величков обяви, че „Голямото жури“ ще се проведе през септември и октомври. През този период ще се номинират и изслушват кандидатите за ВСС. Процесът ще включва обществени обсъждания и становища по предложените личности. Целта е да се изясни принципът, по който се издигат тези кадри.

„Голямото жури“ ще бъде през септември и октомври, когато ще се номинират, обсъждат и изслушват, ще се задават въпроси и ще се дават становища по личностите на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет, и тогава може би ще се изяснява въпросът на какъв принцип ще бъдат издигани. Ние предложихме да има обществена квота в парламентарната квота, така да се гарантира независимостта и политическата неутралност на тази парламентарна квота. Вътре да има представители на Българската академия на науките, Съюза на юристите в България, адвокатурата, университетите и академичната общност. Не се прие това предложение. Не беше прието и предложението на колегите от „Демократична България“ поне да имат право всички правни, професионални, съсловни организации и академичната общност да номинират кандидати, а дали народните представители ще ги припознаят и ще ги предложат официално, както по Конституция е техен избор. Но и това беше отхвърлено.

Председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова разкритикува идеята за обществено участие. Тя определи механизма като риск за създаване на модел „квота в квотата“. Величков обаче не се съгласи с това тълкуване. Той посочи, че идеята е депутатите да припознават независими експерти с висок авторитет. По темата за новите правила за избор говори и Проф. Янаки Стоилов.

Според мен госпожа Захарова, с цялото ми уважение, не е разбрала добре предложението ни. То не предвижда квота в квотата, а ако бъдат предложени кандидати, които депутатите да оценят техните високи професионални качества, с безспорен авторитет и експертиза, тогава те ще бъдат припознати от народните представители, иначе няма да бъдат предложени и няма да бъдат гласувани.Но аз не виждам друг начин да има обществено присъствие в парламентарната квота, каквато е първоначалната идея на конституционния законодател, а не тя да бъде партийна квота, освен хората извън парламента, които представляват правната общност по най-различни начини, да имат право не само да задават въпроси към партийните кандидати, но и да предлагат независими кандидати заради тяхната експертиза и авторитет. Тук има още нещо много интересно. Това беше мое предложение заедно с колегата Стоев, да бъде гарантирана партийната неутралност на кандидатите. Имаше предложение на колегите от „Демократична България“ за политическа неутралност. И това предложение беше отхвърлено от управляващите без дискусия. Но обратното на партийна неутралност е партийни кандидати, а ние сме гледали много пъти вече филма с партийните кандидати, и от близо 9 години го гледаме в този състав на Висшия съдебен съвет. Анонимни хора, избрани по партийни съображения или лоялности, станаха членове на парламентарната квота. Част от тях участват в най-скандалните гласувания на Висшия съдебен съвет, без да носят реална отговорност и отчетност. Имаше и предложение – още в първоначалния законопроект на управляващите – за възможност за отзоваване на хора от парламентарната квота, ако те изкривяват представата за правосъдие или участват в съмнителни гласувания. И това също не беше прието, въпреки че дори да беше прието, трябваше да има ясни критерии и правила как това ще се случи.

На 12 май 2026 г. правната комисия направи важна крачка напред. Депутатите подкрепиха три законопроекта за изменения в съдебната власт. Новите текстове предвиждат министърът на правосъдието да оспорва актове на ВСС. Жалбата ще има спиращо действие до окончателното решение на съда.

Законодателите обсъждат и ограничение за лица, заемали висши постове в системата. Магистрати на най-високи позиции през последните седем години няма да влизат във ВСС. Промените целят по-висока почтеност и избягване на конфликт на интереси. Предвижда се и усъвършенстване на атестирането и проверките на имуществените декларации.

В дебатите се появи и идеята за гласуване с хартиени бюлетини. Този метод ще се прилага при избора на професионалната квота в окръжните съдилища. Мярката цели да премахне съмненията относно сигурността на електронния вот. Въпреки тези новости, концепцията за „обществена квота“ все още не намира място в официалните текстове.