Надежда Йорданова, ДБ: Законодателните промени в съдебната власт са само началото на реформата

Надежда Йорданова, председател на парламентарната група на „Демократична България“ (ДБ), направи важни разяснения относно реформата в съдебната система. В интервю за предаването „Денят започва“ тя коментира текущите законодателни инициативи в Правната комисия. Според бившия министър на правосъдието промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ) представляват едва началото на един по-дълъг процес. Тя подчерта, че целта е възстановяване на общественото доверие в институциите.

В момента Народното събрание разглежда пакет от три законопроекта. Тези текстове са насочени към промяна в структурата и функционирането на ключови органи. На 15 януари 2025 г. парламентът прие окончателните текстове на промените в ЗСВ, които бяха обнародвани на 21 януари 2025 г. Този акт бележи важен етап в законодателната дейност на 51-вото Народно събрание. Йорданова посочи, че процедурата се движи изключително експедитивно, за да се отговори на обществените очаквания.

Действително, в Правната комисия вчера започна разглеждането на три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Мнозинството предвижда тази тема експедитивно. Утре ще бъде в пленарна зала, така че очакваме на първо четене да бъдат приети внесените законопроекти.

Един от основните спорове между политическите сили е свързан с номинациите за Висшия съдебен съвет (ВСС). Управляващите формации се стремят да запазят тесен кръг от субекти, които могат да предлагат членове. Надежда Йорданова и „Демократична България“ настояват за отваряне на процедурата към висшите учебни заведения и Висшия адвокатски съвет. Това предложение цели да включи повече независими професионалисти с високи нравствени качества. Според Йорданова критиките за евентуално партийно влияние чрез тези организации са напълно неоснователни.

Министърът на правосъдието трябва да има разширени правомощия за оспорване на актовете на ВСС. Това е ключова позиция на ДБ, която цели по-добър баланс между властите. Друг сериозен проблем е непропорционалното използване на специални разузнавателни средства (СРС) срещу магистрати. Йорданова разкри, че съществуват съмнения за събиране на компромати с цел оказване на натиск върху съдии и прокурори. Тя е категорична, че тези практики трябва да бъдат преустановени незабавно.

Правосъдната реформа е тясно свързана с конституционната стабилност на страната. Надежда Йорданова отбеляза, че смяната на и.ф. главен прокурор е въпрос на конституционна законност. Това е част от по-широкия дебат за легитимността на управлението в съдебната система.

В законодателния процес участват и други формации. Законопроект № 51-454-01-2 беше внесен от Костадин Костадинов и групата на „Възраждане“ още през ноември 2024 г. Това показва, че темата за съдебната власт е приоритет за широк кръг политически сили. Пакетът включва и предложения на „Продължаваме Промяната“ и „Прогресивна България“. Йорданова уточни, че проектът на ДБ е по-всеобхватен и цели дълбоки структурни промени.

Отговорът е еднозначен. Това, което в момента се прави с изменението в Закона за съдебната власт, е първа стъпка.

ВСС продължава да изпълнява своите функции чрез Пленума, Съдийската и Прокурорската колегии. Тези органи отговарят за назначенията, повишенията и атестациите на всички магистрати в страната. Преходните разпоредби на новия закон прекратяват започналите процедури по чл. 173, ал. 1 към датата на обнародване. Тази мярка е необходима, за да се гарантира, че новите правила ще се прилагат коректно.

Освен съдебната реформа Йорданова акцентира и върху необходимостта от промени в правилата за гласуване. Тя призова за промени в Изборния кодекс с цел осигуряване на по-честни изборни резултати. Надежда Йорданова вярва, че ефектът от реформата ще зависи изцяло от качеството на приетите текстове на второ четене. Тя подчерта, че Пленумът ще избира главния прокурор спрямо изискванията на Конституцията. Целта е начело на кадровия орган да застанат професионалисти, които ще разградят сенчестите мрежи в системата.