ПБ и ГЕРБ отмениха формулата за минималната заплата: Опозицията предупреждава за замразяване

Бюджетната комисия в Народното събрание проведе маратонско заседание, продължило над седем часа. Депутатите обсъдиха ключови промени в държавните финанси на второ четене. Основният фокус на дебатите падна върху премахването на действащата формула за минималната работна заплата.

Управляващото мнозинство от „Прогресивна България“ и ГЕРБ гласува за отмяна на механизма за определяне на минималната заплата. Това решение предизвика остри реакции от страна на опозицията и синдикатите. Според представителите на „Продължаваме промяната“, това на практика означава замразяване на възнагражденията за поне една година. „Прогресивна България“ отрича тези твърдения, въпреки липсата на нова формула в момента.

Чрез Параграф 44 от преходните и заключителни разпоредби отпадна досегашният автоматизъм. Аргументът на управляващите е, че ще се изработи нов механизъм заедно със социалните партньори. Синдикатите обаче изразиха сериозно възмущение от този ход.

„Когато премахнеш действащия текст в чл. 244 от Кодекса на труда, който гарантира сигурен ръст, ти даваш служебно предимство на бизнеса в предстоящите преговори. Тогава мотивът на работодателите да договорят каквото и да е близко до адекватност като механизъм клони към нула. Те вече са спечелили състезанието, още прежде то да е започнало“, заяви Любослав Костов от КНСБ.

Костов подчерта, че минималната работна заплата трябва да бъде 50% от средната за страната. Това изискване произтича директно от европейските директиви. Той предупреди, че премахването на автоматизма е „служебна победа за бизнеса“.

Бившият финансов министър Асен Василев се появи на заседанието с вратовръзка със сини пера. Той обяви, че ще обсъжда бюджета „перо по перо“. По сегашния механизъм минималната заплата е 620 евро, а през 2027 г. трябваше да достигне 700 евро. Василев защити досегашната формула, като посочи, че тя е осигурила предвидимост за бизнеса и работниците.

„Работил съм и с този текст, и без него. С него се работи драматично по-лесно, защото той дава репер как да се определи МРЗ, дава предвидимост и за бизнеса, и за работниците. От въвеждането му, броят на хората, които плащат осигуровки се е качил с 50 000 човека, а осигуряващите се на най-ниската заплата е намалял със 70 000 човека“, аргументира се Асен Василев.

Социалният министър Наталия Ефремова защити позицията на кабинета. Тя обясни, че директивата на ЕС акцентира върху договарянето, а не върху автоматизма. Ефремова увери, че в края на годината ще има нов размер на заплатата дори без формула.

Друга важна промяна засяга изчисляването на трудовия стаж. Трудовият стаж вече ще се смята по изработени часове, а не по календарни дни. Социалният министър посочи, че това ще ограничи практиката хора да работят осем часа, а да се осигуряват на четири. Теменужка Петкова от ГЕРБ обаче разкритикува решението като неблагоприятно за работниците. Мартин Димитров от ДБ добави, че това е удар по светлата икономика.

Айтен Сабри от ДПС обърна внимание на проблемите в малките населени места. Там четиричасовата заетост често е единствената възможност за работа. Тя изрази загриженост за родителите на малки деца и хората с увреждания.

Любослав Костов от КНСБ цитира решение на Конституционния съд от 2021 г. Според него промени в Кодекса на труда не могат да се правят чрез преходни разпоредби на бюджета. Той обвини депутатите в нарушаване на Конституцията.

По време на заседанието бяха отхвърлени предложения за по-високи помощи за деца. Същата съдба сполетя и идеите за данъчни облекчения за млади семейства. Финансовият министър Гълъб Донев обеща промени в данъчните облекчения чак за бюджета през 2027 г.

Интересен обрат настъпи при обсъждането на заплатите в държавните бордове. Управляващите оттеглиха предложението си за въвеждане на таван на възнагражденията в бордовете. Константин Проданов отбеляза, че в енергетиката съществува риск от загуба на мениджмънт при ниски заплати. Вместо това беше прието ограничение на броя на членовете в бордовете до трима души.

Дебатите за парите за догодина и минималната работна заплата продължават да предизвикват напрежение между власт и синдикати. Боян Митракиев от КРИБ призова за внимание при анализите поради дефицита и прегрялата икономика.

„Минимална заплата винаги е имало, няма как да няма. Не споделям мнението, че наличието ѝ води до изсветляване на икономиката. Директивата за минимална заплата определя четири критерия по които или чрез автоматизъм или чрез договаряне“, заяви социалният министър Наталия Ефремова.

Цончо Ганев от „Възраждане“ нарече премахването на формулата „опасен прецедент“. Той подчерта, че само с обещания за бъдещи механизми работа не се върши. Депутатите от бюджетната комисия не приеха нито едно от над 70-те предложения на опозицията.