Нов механизъм за минималната заплата: Какво очаква работещите българи след отмяната на старата формула?

Държавата, бизнесът и синдикатите разполагат с по-малко от два месеца за постигане на консенсус. Те трябва да договорят нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ). Ако преговорите се провалят, нейното бъдещо увеличение ще бъде сериозно затруднено. ПБ и ГЕРБ вече отмениха старата формула, което налага спешно търсене на нов модел за доходите.

Парламентът е решил да се изработи нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната. Това решение идва в момент на засилени дебати между социалните партньори. До приемането на окончателните промени минималната работна заплата ще се запази на нивото, определено за 2026 г., което е 620 евро. Социалният министър вече даде уверение, че новият размер на минималната заплата няма да бъде по-нисък от сегашните 620 евро и 20 цента.

Ежедневието на хората с най-ниски доходи остава изключително трудно. Петър Ников от Русе работи като охранител и получава минимално възнаграждение. Той споделя, че пести системно от облекло и лични нужди. Според неговите изчисления са му нужни поне 900 евро месечно за нормален живот.

„Не ме питайте като платя ток, вода и разни такива задължения и то почти не остават пари, колкото да изляза три четири пъти в месеца да седна на кафе.“

До 2024 година Министерският съвет определяше размера на заплатата автоматично. Тя се изчисляваше като точно 50% от средната брутна заплата за последните 12 месеца. Първоначално се смяташе, че това успешно транспонира европейската директива за адекватни заплати. Бившият социален министър Христина Христова обаче остро критикува този подход.

„Това е порочно транспониране на европейското право в българското право, защото всъщност няма критерии. Изведнъж един автоматизъм, – по този начин се изключва и социалния диалог, изключва се коментирането на много важни критерии като производителност, като инфлация, като общо равнище на доходите в страната.“

Европейската директива изисква минималната заплата да бъде 50% от средната или 60% от медианната. Тези цифри обаче не изчерпват целия механизъм за нейното формиране. Държавният бюджет вече отразява текущите нива, но синдикатите изразяват опасения относно премахването на автоматичното изчисляване. Любослав Костов от КНСБ подчертава, че настоящият механизъм би донесъл 700 евро през 2027 година.

„В момента настоящият механизъм носи 700 евро минимална работна заплата от първи януари 2027. Те засега го махат и никой не знае в държавата колко ще бъде минималната заплата догодина, тъй като в закона пише, че ако няма механизъм – продължава да действа настоящата от евро. Според мен това не беше редно.“

Според икономиста работниците вече губят важни лостове за преговори с работодателите. Той смята, че без ясен законов текст бизнесът може да откаже нови увеличения.

„Е кой е тоя бизнес, който ще седне на нас с преговори, когато вече няма какво да преговарят? То вече като няма текст, бизнесът може оттук на сетне да каже, че няма да преговаря и че с настоящата минимална му е окей.“

Работодателските организации защитават коренно различна позиция по темата. Жасмина Саръиванова от БСК настоява за по-голяма предвидимост на разходите за труд. Социалното министерство готви нов механизъм, при който минималната заплата да се договаря по браншове. Този модел ще отчита специфични критерии като инфлацията и производителността на труда.

„Механизмът, който би бил подходящ, е онзи, който отчита множество икономически показатели, който отчита производителността, който отчита нарастването на средната, на медианната работни заплати, който отчита пазара на труда, който отчита икономическите реалности.“

България трябва спешно да транспонира европейската директива в националното законодателство. Срокът за това вече е изтекъл и страната е застрашена от стартиране на наказателна процедура. Христина Христова предупреждава, че евентуалните санкции от Брюксел ще бъдат тежки. Липсата на съгласие в НСТС до момента показва колко трудни ще бъдат преговорите в следващите седмици.