Пътят към звездите Мишлен: Къде сгреши София и как се справят съседите ни на Балканите
София получи първите критични оценки от инспекторите на „Мишлен“. Докато Столичната община очаква гид след 5 години, съседите ни в Сърбия и Словения постигнаха това само за 12 месеца.
София се изправи пред сериозно предизвикателство в света на висшата кулинария. Въпросът за присъствието на българската столица в престижния справочник „Мишлен“ предизвика бурни дебати. Столичната община е инвестирала 300 000 лева за професионален одит на местните заведения. Първите резултати от инспекцията обаче донесоха разочарование сред част от бранша. В момента се обсъжда дали София разполага с достатъчно добра гурме сцена.
Според шеф Борис Петров, инспекторите са посочили сериозни пропуски в обслужването. Критиките включват твърде дълги менюта и съмнения за използване на замразени продукти. Той отбелязва и разминаване между качеството на храната и нейните цени. От общинското предприятие „Туризъм“ обаче контрират тези твърдения. Директорът Антон Пенев подчертава, че процесът тепърва започва. Според него пътят към гида Мишлен за София продължава и може да отнеме до пет години.
В ресторантьорския бранш мненията остават силно разделени. Емил Коларов от Сдружението на заведенията в България изрази съмнение относно самия одит. Той твърди, че официален доклад на „Мишлен“ за София все още не съществува.
В България обаче много обичаме да плюем българското и да се прехласваме по гръцкото, макар много хора вече да разбраха от собствен опит, че и там нещата не са цветя и рози.
СвързаноСтолична община: Пътят към гида „Мишлен“ за София продължава въпреки липсата на звезда
Други представители на сектора са по-самокритични към ситуацията. Виолета Димитрова, директор в голям столичен хотел, признава неуспеха на първия етап.
Скъсаха ни на първата изпитна сесия, имаме възможност да се поправим, но трябва да си научим уроците.
Ситуацията в България контрастира с опита на съседните държави. В Словения инспекторите са работили около една година преди издаването на първия каталог. Там първото издание веднага отличава един ресторант с две звезди и пет с една. Към днешна дата „Мишлен“ препоръчва общо 74 ресторанта в страната.
Гърция също показва впечатляващи резултати в кулинарния одит. Столицата Атина присъства в каталога още от далечната 1987 година. Националната туристическа организация на Гърция сключи споразумение за 500 000 долара през 2022 година. Инспекторите установиха, че Солун и Санторини отговарят на изискванията само за 700 дни. Очаква се тези дестинации да бъдат включени в справочника през 2026 година. В момента Атина разполага с 34 отличени места за хранене.
Сърбия също изпреварва България по отношение на скоростта. Туристическата организация на Сърбия покани инспекторите през 2020 година. Първият дигитален каталог за Белград бе издаден само година по-късно. Сърбия е получила своя първи гид за Белград само година след началото на одита. Днес сръбската столица има 25 препоръчани места, включително два ресторанта с по една звезда.
Турция демонстрира още по-мащабен успех на кулинарната сцена. Първият каталог за Истанбул бе издаден през есента на 2022 година. Той включва впечатляващите 53 ресторанта. По-късно към него бяха добавени Измир, Бодрум и обекти в Кападокия.
Хърватия е друг лидер на Балканите в това отношение. Хърватия разполага с гид Мишлен от 2017 година. Тогава един ресторант веднага получи две звезди. Днес хърватската селекция обхваща 110 ресторанта и заведения.
Докато инспектори на Michelin вече оценяват ресторанти в София, други страни от региона все още чакат. Румъния, Босна и Херцеговина, Черна гора и Албания нямат свои справочници. В същото време балтийските държави като Литва, Естония и Латвия вече са част от кулинарната библия. Първият гид за Литва бе издаден през юни 2024 година с 34 обекта.
Българските ресторантьори приемат градивната критика като възможност за развитие. Атанас Димитров от Българската хотелско-ресторантьорска асоциация отбелязва и позитивните страни на проверката. Според него храната в София е вкусна и разнообразна. Браншът трябва да се фокусира върху подобряване на обслужването и автентичността. Пътят към международното признание изисква време и постоянни усилия от всички страни.
