Отказът на „Мишлен“ даде урок: България стартира национална инициатива за родното вино

Недостатъчното представяне на българските вина се оказа сред основните причини София да не получи място в престижния кулинарен гид „Мишлен“. Това стана ясно от одита на инспекторите, който разкри сериозни проблеми в ресторантьорството у нас. Според доклада местната кухня и винената култура са сред ключовите елементи при оценката на всяка дестинация.

Инспекторите са отчели липса на добре подготвени сомелиери и обслужващ персонал, който да представя винените листи и да разказва на гостите за местните производители. Според доклада в България не са изградени и устойчиви традиции за предлагане на качествено вино на чаша.

Критиките не се изчерпват с виното. Проверяващите отбелязват, че в много ресторанти се предлагат прекалено дълги менюта — според тях признак, че се използват замразени продукти. Като сериозна слабост е посочено и разминаването между цените и качеството на предлаганата услуга.

Констатациите провокираха държавата да започне разговор с лозаро-винарския сектор за по-сериозно предлагане на български вина в ресторантите и активното им популяризиране. Първата среща се проведе по инициатива на министерствата на земеделието и на туризма. Представители на институциите, браншовите организации и производители се обединиха около идеята за национално партньорство, което да утвърди българското вино като част от туристическия облик на страната.

Поставяме началото на една инициатива, за да дадем на българското вино мястото, което заслужава. Важно е да имаме ясна карта за действия с конкретни стъпки и екшън план

Това заяви министърът на туризма Илин Димитров. Според министъра на земеделието Пламен Абровски местните сортове и винените традиции са една от визитните картички на България.

Развитието на винения туризъм е и начин да насърчим развитието на селските райони и местните общности. Предстои ни много работа, но възможностите са неограничени

Сред обсъжданите идеи са стартирането на националната инициатива „Избери българското вино“, съвместни обучения за хотелиери и ресторантьори, професионални дегустации, разработване на национални и регионални винени маршрути и организирането на повече тематични събития. Институциите и браншът ще работят и за активно популяризиране на местните производители, както и за по-тясното обвързване на българските вина със сезонната кухня и автентичните туристически преживявания.

Председателят на парламентарната комисия по земеделието, храните и горите Явор Гечев заявява, че сега има хоризонт за развиване на винарството с пълна сила и за законови промени. Темата продължи и в Народното събрание, където по инициатива на председателя на парламентарната комисия по туризъм Росица Кирова се проведе среща за по-активно предлагане на български вина в заведенията.

Трябва да имаме ясна идея какво искаме да постигнем и да сме убедени в това, че краиният резултат ще бъде добър за всички ни и ще получи финансово изражение

Според Кирова всеки ресторант и хотел може да се превърне във витрина на българското вино, а винената листа да разказва истории за земята, климата, местните сортове и хората, които стоят зад тях. Именно подобно преживяване може да накара туристите да запомнят България и да се върнат отново.

Председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов обърна внимание, че отношението към българското вино често е различно при местните и чуждестранните посетители.

Българите търсят френско или италианско вино, докато чужденците почти винаги искат да опитат нещо местно

Според него обаче не би било добра стратегия заведенията да предлагат единствено български вина, тъй като клиентите трябва да имат избор.

Председателят на Българската организация за винен туризъм Петя Минкова постави акцент върху по-слабото присъствие на малките семейни изби в ресторантите. Големите производители по-лесно намират място във винените листи, докато за по-малките изби това остава сериозно предизвикателство.

Един от начините да се влезе в ресторантите е чрез изграждане на имидж, промотиране и разказване на истории

Според Минкова не всички заведения работят с огромни количества, което създава възможност за предлагане на по-малки серии, местни сортове и бутикови вина. Тя даде конкретен пример — покрай обществената дискусия след оценката на „Мишлен“ двама ресторантьори, сред които и собственик на луксозен италиански ресторант в София, са я потърсили с желание да включат специална витрина с български вина.

Още по-категоричен бе Живко Енчев от Българската асоциация на винените професионалисти и представител на обединението на 12 изби в региона на Сакар. Проблемът на българското вино е, че е загубило идентичност, заяви той. Като пример посочи разпространена практика в заведенията — към бялото вино да се сервира лед, което вече се е превърнало в стандартно обслужване в България, а е абсолютно недопустимо.

Енчев припомни, че преди няколко години съвместно със Столичната община е създадена Софийската винена карта. В нея са включени заведения, в които над 50% от вината са български, а проектът е достъпен онлайн чрез платформата „Визит София“.

По време на дискусията беше повдигната и темата за намаляване на ДДС върху виното от 20 на 9%. Във Франция, Италия и Испания местното производство се ползва с по-ниска ставка. Участниците обърнаха внимание и на необходимостта от по-ясна дефиниция на понятието българско вино — дали трябва да бъде произведено от българско грозде, или е достатъчно да е бутилирано у нас.

Силвия Тагарева от Университета по хранителни технологии в Пловдив заяви, че висшето училище разполага с необходимата база и експертиза за организиране на обучения за ресторантьори и хотелиери. Според Михаела Козанова от Българската хотелска асоциация основният проблем е, че българите все още не се гордеят достатъчно със собствените си продукти.

Специално внимание беше отделено и на международния конкурс Concours Mondial de Bruxelles (CMB). Посланикът на конкурса за България Меглена Михова представи програмата CMB Experience, която от тази година стартира и у нас. Ресторанти, хотели, барове и винени клубове могат да получат сертификат, ако предлагат най-малко пет български вина или спиртни напитки, отличени с медали от конкурса.

Това условие е напълно изпълнимо, защото почти всяка година български вина печелят отличия. Само миналата година имахме два златни медала

По думите на Михова вече близо 30 български винарни имат награди от конкурса и могат да използват отличителния знак върху етикетите си. Български производители доказват качеството си на международната сцена, а кандидатстването по програмата вече е отворено и е безплатно. След одобрение обектите се вписват в международния гид на CMB Experience и получават отличителна табела за видно място.