Парите за личната помощ в България достигат близо 1 млрд. евро

Бюджетните разходи за лична помощ в България отбелязват безпрецедентен ръст през последните осем години. Финансовите средства за тази дейност са се увеличили 80 пъти от 2019 година насам. Разходите за хората с увреждания ще достигнат 1,364 млрд. евро през настоящата година. Тази сума не включва средствата, предвидени за инвалидни пенсии. Увеличението спрямо 2025 година възлиза на над 360 млн. евро.

Социалното министерство отчита сериозен натиск върху бюджета поради автоматичното нарастване на разходите. През 2026 година парите за тези помощи ще съставляват 65% от целия бюджет на ведомството. Общата сума на министерския бюджет достига 2 112 455 000 евро. Перо по перо нови разходи, но не за кафета, а по стари договори (Обзор, графика) показва как се разпределят държавните средства.

Основният фактор за ръста е механизмът за определяне на заплатите на асистентите. В момента часовата ставка е фиксирана на 1,4 от минималната часова работна заплата. Това прави 5,24 евро на час за всеки личен асистент. Броят на ползвателите на механизма за лична помощ нараства с около 12 000 души годишно. Това означава средномесечно увеличение от около 1000 нови потребители. За сравнение, през 2019 година потребителите са били едва 10 462 души.

Данните на социалното министерство разкриват специфичен профил на асистентите в страната. Над 88% от личните асистенти в България са членове на семейството на потребителя. Често това са възрастни хора, които сами имат здравословни проблеми. Вдигат заплатите на личните асистенти и финансовата подкрепа за хора с увреждания, което допълнително увеличава бюджетната тежест. Масово на тази помощ се гледа като на доход за семейството, а не като професионална услуга.

Министерството планира реформа, за да промени текущата система на ТЕЛК оценките. Целта е ТЕЛК да не бъде единственият фактор за получаване на помощ. Предвижда се нов модел за оценка на реалната работоспособност на хората. Социалното министерство обяснява процеса по следния начин:

“При разработване на формуляра за оценка на потребностите от лична помощ, въпросите са формулирани по начин, който да покрива потребностите на всички групи увреждания. При разглеждане на всеки индивидуален случай социалните работници определят степента на зависимост на човека и конкретния брой часове лична помощ въз основа на спецификата на увреждането му”

Контролът върху дейността на асистентите се осъществява от общините в качеството им на работодатели. Проверки трябва да се извършват поне веднъж на всеки шест месеца. При сигнали за нарушения се предприемат действия за търсене на дисциплинарна отговорност. Агенцията за социално подпомагане също провежда планови и извънредни инспекции на място.

Законът за личната помощ беше приет през декември 2018 година след мащабни протести. Проектът беше изготвен с активното участие на майки на деца с увреждания и омбудсмана Мая Манолова. Първоначално правото на помощ беше ограничено до хора с над 90% увреждания. По-късно тези ограничения отпаднаха, което доведе до рязко увеличение на разходите.

Размерът на финансовата подкрепа се определя спрямо линията на бедност, която е 390,63 евро. Министър Наталия Ефремова разясни конкретните суми пред социалната комисия:

“Човек с увреждане от 50-70% всеки месец ще получава 27,34 евро, или с 4,51 евро повече спрямо 2025 г. Човек с 90% степен на увреждане с определена чужда помощ, който получава и социална пенсия за инвалидност, всеки месец получава 227 евро – 36 евро повече спрямо 2025 г”

Министърът подчерта, че се наблюдава притеснителен ръст при децата с трайни увреждания. През 2026 г. държавата очаква да подкрепя 30 000 деца с увреждания. Това е увеличение с 3000 деца в сравнение с предходната година. Бюджетът предвижда и допълнителни 13,55 млн. евро за социални и целеви помощи при инциденти или бедствия.

Месечната социална помощ също се актуализира спрямо линията на бедност. Самотните родители и майките на деца до 3 години ще получават по-високи суми. През 2026 година тази помощ ще достигне 140,63 евро месечно.