Вторник, 10 ноември 2026
Последвайте ни във Facebook

3 млрд. евро за 70 вида социални помощи и услуги, но всеки трети българин е на прага на бедността (Графика)

Държавата отделя над 3 млрд. евро за около 70 социални помощи и услуги. Системата обаче остава разпокъсана, а всеки трети българин е в риск от бедност.

29 септември 2026, 05:21 3 мин четене Paragraf AIУмна журналистика: материалът е подготвен и проверен с помощта на изкуствен интелект — по широк кръг независими източници, за точност и безпристрастност при писането и след публикуването.Източници24 часа↗Видяхте грешка? Пишете ни
3 млрд. евро за 70 вида социални помощи и услуги, но всеки трети българин е на прага на бедността (Графика)
Всички домове за стари хора у нас бяха ремонтирани. Снимка: Министерство на труда и социалната политика Местата в домовете за стари хора са над 5700. Снимка: Министерство на труда и социалната политика Снимка: Министерство на труда и социалната политика Стаите са по страндарт с нови легла и гардероби. Освен това има и отделни кътове за почивка и занимания. Снимка: Министерство на труда и социалната политика

Държавата отделя над 3 млрд. евро годишно за около 70 вида социални помощи и услуги. Въпреки това всеки трети българин продължава да живее в риск от бедност.

Разходите се увеличават всяка година, но ефектът не се усеща достатъчно от хората. Една от основните причини е разпокъсаната система. Социалните помощи и услуги сега са уредени в осем закона.

Гражданите често кандидатстват отделно за различните видове подкрепа. Така помощите остават разделени, а институциите трудно проследяват нуждите и резултатите.

Експерти от години настояват за единен кодекс. Правителството на Румен Радев заложи създаването на кодекс за социална подкрепа в управленската си програма.

Почти 1,3 милиона пенсионери ще са официално бедни от 1 януари (Обзор, графика)
СвързаноПочти 1,3 милиона пенсионери ще са официално бедни от 1 януари (Обзор, графика)

В Министерския съвет започват разговори за неговия обхват. Участници са вицепремиерът Гълъб Донев, социалната министърка Наталия Ефремова, Икономическият и социален съвет и експерти.

Те ще обсъдят кои нормативни актове могат да бъдат обединени. Целта е да се постигне по-добра координация и по-ефективна социална подкрепа.

В България има 28 официални вида социални услуги. Сред тях са асистентската подкрепа, дневните центрове, терапията, рехабилитацията, резидентните домове и подслонът.

Действащите заведения и центрове са над 2220. Те се управляват от общини и частни организации. В пътната карта са заложени над 166 881 потребители.

Най-голям е фокусът върху асистентската подкрепа. Тя включва над 43 700 места. Терапията и рехабилитацията разполагат с около 16 400 места.

Дневните грижи също заемат значителен дял. По-тежките резидентни услуги имат по-малък, но специфичен обхват.

Отделно системата включва поне 17 вида семейни помощи за деца. Към тях се добавят помощите за отопление, плащанията за хора с увреждания и личната помощ.

В общия брой влизат още европейските оперативни програми и социалните пенсии за старост. Така отделните плащания и услуги надхвърлят 70.

Разходите за социални услуги са нараснали почти пет пъти през последните години. Преди Закона за социалните услуги те са се увеличавали средно с 11,9% годишно.

След влизането му в сила през юли 2020 г. ръстът достига средно 29,8% годишно. Бюджетът се увеличава от 229,9 млн. лв. през 2018 г. до 1,0597 млрд. лв. през 2025 г.

За осемгодишния период общо са платени 4,391 млрд. лв., показва анализ на Икономическия и социален съвет.

Социалните услуги не представляват директни парични преводи към гражданите. Те включват заплати за лични асистенти, социални работници, рехабилитатори и психолози.

В разходите влизат и издръжката на дневните центрове и домовете за настаняване. Държавата превежда целия бюджет за разкритите места, независимо от реалната им заетост.

За незаети места през осемте години са платени 393,3 млн. лв. В домовете за хора с физически увреждания и сетивни нарушения заетостта пада под 80%.

При домовете за хора с психични разстройства, деменция и умствена изостаналост заетостта е 100%. Там има и дълги списъци с чакащи.

Към 2024 г. общините са натрупали над 200 млн. лв. неусвоени средства. Експертите посочват липсата на административен и професионален капацитет.

В някои заведения разходите за заплати достигат 95% от целия бюджет. Това оставя малко средства за ремонти и поддръжка.

Проблем остава и недостигът на персонал. Пътната карта предвижда 78 767 специалисти, но назначените са 31 560 души.

Сред посочените причини са ниското заплащане и емоционалното прегаряне. Над 80 дома за стари хора са ремонтирани по Плана за възстановяване за над 380 млн. евро.

Реформата предвижда експертиза на работоспособността вместо оценка само на ограниченията. Идеята е хората да получават подкрепа според възможностите си.

Над 94 000 души са използвали лична помощ през 2025 г. През 2019 г. те са били над 15 000, а разходите са нараснали от 9,6 млн. до близо 642 млн. евро.

Повече данни за това увеличение има в материала Парите за личната помощ стигат почти 1 млрд. евро.

През 2025 г. 246 000 души получават безплатни годишни електронни винетки. Над 50 000 души се осигуряват здравно чрез месечни социални помощи.

Около 61 000 души са осигурявани като полагащи грижи за хора с увреждания. Месечна помощ за дете с трайно увреждане получават около 31 700 семейства.

Бюджетът за тази помощ достига 117 млн. евро. Паралелно с това над 750 000 души с увреждания получават финансова подкрепа.

ТЕЛК остава ключ към помощи за над 1,36 млрд. евро. Всяка година се издават около 270 000 експертни решения.

КоментариВсе още няма коментари.Напиши коментар

Коментарите излизат веднага. Такива с линкове или обиди се преглеждат от редакцията.