Любомир Дацов: Властта няма план за справяне със свръхдефицита

Бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов изрази сериозни опасения относно управлението на държавната хазна. Според него правителството не разполага с ясна визия за справяне с процедурата по свръхдефицит. Дацов подчерта пред bTV, че публичните финанси са основната причина сегашното управление да бъде на власт.

„Една от причините, сегашното правителство да е на власт, са именно публичните финанси. Така че ми е странно, че сега се заговори за процедурата по свръхдефицит. Дали ще се случи тази процедура или не, ще разберем. Очаквах, че правителството ще има план и яснота с визия какво да прави, а не да се говори за прехвърляне на вината за процедурата по свръхдефицит в бюджета. Не мисля, че свръхдефицитът се дължи на некоректно счетоводство“

Процедурата по прекомерен дефицит вече е официален факт за България. Премиерът Румен Радев обяви в началото на правителствено заседание, че страната влиза в този режим. Предварителните данни за 2025 г. сочат, че бюджетният дефицит достига около 3,5% от БВП. Това надвишава заложения праг от 3% според критериите от Маастрихт.

Любомир Дацов обясни, че държавата разполага с един месец, за да оспори твърденията за свръхдефицит. Ако процедурата бъде задействана, кабинетът ще има шест месеца за изготвяне на коригиращ план. При липса на реакция от страна на държавата, съществува риск от налагане на финансови глоби. До момента обаче подобни санкции не са прилагани в европейската практика.

Експертът свързва високата инфлация директно с мащабното държавно харчене. Според него овладяването на цените изисква незабавно намаляване на бюджетния дефицит. По-рано той коментира, че по-разумно е бюджетът да бъде изтеглен за нови мерки. Настоящият член на Фискалния съвет предупреждава, че правителството прави „отрицателни промени“ във финансовата политика.

Анализи на икономически издания показват, че процедурата задейства поредица от препоръки от Европейската комисия. Основният риск не е незабавната глоба, а засиленият натиск за фискална консолидация. Това включва по-стриктен мониторинг и потенциално ограничаване на публичните разходи.

Фискалният съвет предложи административна оптимизация за стабилизиране на бюджета. Мерките включват преструктуриране на ведомства и намаляване на броя на министерствата. Експертите настояват, че бюджетът не е създаден за увеличение на заплати, а за предоставяне на услуги.

„Ако искаме да водим борба с инфлацията, трябва да намалим бюджетния дефицит. Причината за високата инфлация е голямото харчене“

Липсата на структурни реформи може да доведе до необходимост от повишаване на данъците. Икономическите анализи подчертават, че проблемът се крие в структурното разширяване на разходите. България е изправена пред регулярен мониторинг от страна на ЕК с възможни ограничителни мерки.

Дацов допълни, че опитът от други държави показва как „големите убиват малките“ при антиинфлационни мерки. Той настоява за ясен план, който да включва конкретни промени в бъдеще.

„Ако държавата не реагира, има глобата. Но досега това не се е случвало. Правителството прави отрицателни промени, поне за мен“