Мечки обграждат села в Благоевградско заради остър глад в планината

Жителите на селата Бистрица, Горно Хърсово и Марулево изразяват сериозна тревога от зачестилите срещи с кафяви мечки. Охранителни камери редовно записват присъствието на хищниците в непосредствена близост до домовете им. Напрежението в региона нараства след неотдавнашен инцидент в Румъния. Там български гражданин пострада при опит да нахрани мечка. Темата стана още по-актуална след разследване на предполагаемо нападение от мечка в района на Витоша.

Иван Василев, председател на Ловно-рибарско дружество „Сокол 1911“ – Благоевград, обяснява причините за това поведение. През последните пет години мечките слизат все по-ниско към населените места. Естествените местообитания във високите части на Рила не осигуряват достатъчно храна за животните. Природата не дава достатъчно горски плодове като джанки, круши, малини и боровинки.

„Знае се това от от последните 4-5 години. Мечката слезе много ниско покрай населените места поради обстоятелството, че естествените местообитания на мечката, където са във високата част на Рила планина, в парковата зона няма никаква храна.“

Мечките се събуждат от зимен сън в края на март или април. Липсата на хранителна база в планината ги принуждава да търсят препитание край хората.

„Поради обстоятелството, че природата през годините не дава възможност на горскоплодните дървета, джанки, круши, както и малини, капини, боровинки, нямат плод и тя няма с каквото се храни.“

Данните показват, че тези появи не са изолирани случаи. Още през 2022 г. са регистрирани следи от мечки в община Струмяни. Сигнали има и за района на парк Бачиново и дерето между Хърсово и Марулево. Рило-родопската субпопулация е основният представител на вида в района на Благоевград. Експертите отбелязват, че тези набези на мечки стават все по-чести в цялата страна.

„Естествено тя е принудена да търси такава храна, защото след ставане от зимния сън, обикновено през края на март – април, тя излиза и като няма с каквото се храни, ще търси храна и покрай населените места.“

В района на Хърсово и Марулево са засечени около пет или шест животни. Сред тях има и майки с малки мечета. Популацията на мечките в страната е нараснала значително през последните години.

„Не повече от 5-6. Има и малки с тях.“

Директорът на зоологическата градина в Благоевград Димитър Иванов подчертава важността на превенцията. Той е бивш управител на Парка за мечки в Белица. Иванов съветва хората да избягват всякакъв контакт с дивите животни.

„Аз бих казал, че първо трябва да направим всичко възможно да не се сблъскаме с мечка.“

Туристите трябва да се движат само по утвърдени маршрути. Груповите преходи от поне десет души намаляват риска от нападение на диво животно. Поведението на мечките е трудно предвидимо, особено когато са с малките си.

„Вероятността за нападение е много по-малка, когато имаме група от 10 човека, отколкото ако се разхождаме един или двама.“

Подобни проблеми с хищници се наблюдават и в Стара планина. Там над 20 мечки са засечени в районите между Сопот и Калофер.

Неправилното изхвърляне на хранителни отпадъци привлича хищниците към населените места. Институциите носят отговорност за управлението на популацията и сигурността на гражданите. Хората трябва да бъдат бдителни и да не провокират животните.