Димитър Стоянов: Единството на НАТО и инвестициите в отбраната са ключови за сигурността
България планира да увеличи разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г. Министър Димитър Стоянов обяви в Анкара, че инвестициите в НАТО 3.0 са ключови за националната сигурност.
Димитър Стоянов на работна вечеря с министрите на отбраната в рамките на срещата на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на НАТО в Анкара СНИМКА: Министерство на отбраната
Министърът на отбраната Димитър Стоянов участва в работна вечеря с колегите си от НАТО в Анкара. Той подчерта, че единството и солидарността са най-силните инструменти за сигурност днес. Трансформирането към НАТО 3.0 изисква значителни инвестиции в нови отбранителни способности. Това включва развита индустрия и интегриране на модерни технологии. Министър Стоянов е част от българската делегация, водена от министър-председателя Румен Радев.
В състава на делегацията са още началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов и заместник-министър Любомир Монов. По време на срещата Стоянов постави акцент върху развитието на отбранителната индустрия. Той разглежда изграждането на устойчива индустриална база като стратегически актив за страната ни. България може да бъде важен елемент от веригата за доставки на Алианса. Димитър Стоянов от Брюксел вече коментира темата за военните коридори и разходите.
Министърът подчерта значението на технологичния трансфер и многонационалните проекти. Според него привличането на инвестиции е от първостепенно значение за модернизацията.
Изграждането на модерна, интегрирана и устойчива индустриална база е стратегически актив
Министрите обсъдиха изпълнението на ангажиментите за повишаване на инвестициите до 2025 година. България вече предприе конкретни стъпки в тази посока чрез национален план.
Страната ни прие стратегия за повишаване на разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г. Този план гарантира постепенно увеличение на средствата за армията. Това ще позволи придобиването на високотехнологични способности в трите основни домейна. Става въпрос за сухопътните, военновъздушните и военноморските сили на България. Правителството прие план, който детайлизира тези финансови стъпки за следващото десетилетие.
През следващата година преките разходи за отбрана ще преминат границата от 3 млрд. евро. Общата сума, включваща и военната инфраструктура, ще достигне близо 5 млрд. евро. Министерският съвет вече одобри този национален график по предложение на министър Стоянов. Ангажиментът пред НАТО предвижда 3,5% от БВП за оръжия и войници до 2035 година. Останалите 1,5% са предназначени за критична инфраструктура.
За периода 2026-2035 година общите разходи за отбрана ще надхвърлят 42 млрд. евро. От тях преките разходи за въоръжение и заплати възлизат на 19,120 млрд. евро. В тази сума е включен и заемът по механизма SAFE от 3,2 млрд. евро. С тези средства ще бъдат финансирани 9 големи модернизационни проекта за българската армия. Те включват трикоординатни радари, нови гаубици и брегова артилерия.
Министър Стоянов категорично отхвърли твърденията, че тези разходи застрашават социалните сфери.
Разходите за отбрана реално не се отчитат към дефицита и не влияят на неговото отчитане. Искам да пресека всякакви спекулации, че няма средства за други сфери заради отбраната и парите за ново въоръжение
България получи правото да не включва тези суми в бюджетния дефицит още миналата година. Това позволява на финансовия министър Гълъб Донев да следва мерките за ограничаване на дефицита.
Непреките разходи за отбрана до 2035 г. ще достигнат 23,8 млрд. евро. Тези средства ще подпомагат военната индустрия и иновациите в сектора. Планът включва и предоставяне на помощи за други държави в рамките на съюзническите задължения. Увеличението на преките разходи след 2028 г. ще бъде с поне 500 млн. евро годишно. Това гарантира предвидимост и стабилност при превъоръжаването на армията.
