Димитър Стоянов: Заплатите на военните се замразяват за 2026 г., но автоматизмът трябва да бъде запазен

Министърът на отбраната Димитър Стоянов очерта бъдещето на Българската армия в контекста на бюджетните предизвикателства. Той подчерта необходимостта от модернизация и запазване на доходите на военнослужещите. Въпреки намаления общ бюджет за 2026 г., средствата за заплати бележат лек ръст.

Министерството на отбраната предвижда разходите за отбрана да достигнат 5% от БВП до 2035 година. Този амбициозен план вече е съгласуван с Министерството на финансите. Стойностите са твърдо заложени и ще бъдат следвани стриктно. Основната цел е навременното оползотворяване на средствата за модернизация.

Стоянов обясни, че бюджетът за заплати за 2026 г. е с 60 милиона лева по-голям спрямо настоящата година. Той категорично заяви, че няма да има намаляване на доходите на военнослужещите. В министерството парите се изчисляват само спрямо заетите щатни бройки. Това предотвратява излишни разходи за свободни позиции.

Бюджетът на Министерството на отбраната за 2026 г. за работна заплата е по-голям с 60 милиона спрямо този за 2025-а.

Въпросът за автоматичното увеличение на заплатите остава актуален. Стоянов подкрепя този механизъм, защото той привлича нови кадри. Благодарение на него некомплектът в армията е спаднал до 20%. Финансовото състояние на страната обаче налага временно замразяване на автоматизма за следващата година.

Министърът коментира и темата за военната помощ за Украйна. България е предоставила общо 13 пакета с оборудване и въоръжение. Стоянов уточни, че тези средства не са платени директно от украинската страна.

От Украйна не е получен нито един цент. Това е истината.

Възстановяването на сумите се случва през Европейския фонд за мир и тристранни сделки. Около 200 милиона евро са получени чрез споразумения с европейски държави. Част от тези средства обаче са насочени към покриване на държавния дефицит. Това е направено с цел постигане на 3% дефицит в края на 2025 година.

Модернизацията на военната техника продължава с високи темпове. Военните имат нужда от нови оръжия, като вече е подписан договор за 3D радари. Подготвят се проекти за закупуване на гаубици и системи за противовъздушна отбрана. Стоянов наблегна на важността на военната експертиза при избора на техника.

Решението България да закупи F-16 бе изцяло политическо.

Според министъра, изтребителите F-16 ще служат на страната през следващите 40 години. В момента пилотите се обучават за въздушен бой. Пълната им подготовка за удари по земни цели ще отнеме време до 2030 година. Дотогава България ще поддържа съветските самолети МиГ-29 и Су-25.

Сигурността на въздушното пространство е приоритет предвид зачестилите инциденти с дронове. Стоянов призна, че нито една държава не е защитена на 100%. България планира да закупи оборудване за радиоелектронна борба и кинетично въздействие срещу безпилотни апарати. Плътна защитна стена срещу дронове обаче е технологично невъзможна на този етап.

Проблемът с мобилизационния резерв също остава нерешен. Прибързаното връщане на наборната служба се обсъжда в различни формати, но липсва финансиране. Има предложение служители от ДАНС и МВР да станат част от резерва. Други министерства обаче не проявяват желание за включване в този процес.

България остава стабилизиращ фактор на Балканите чрез участие в мисии в Косово и Босна и Херцеговина. Министърът смята, че няма нужда от регионални съюзи извън НАТО. Алиансът трябва да демонстрира единство и взаимно допълващи се способности.

Стоянов изрази надежда за адекватна реакция при евентуално пренасочване на американски войски. България се забавя с изграждането на необходимата инфраструктура в Кабиле. Агенцията на НАТО подготвя документацията, но процесът няма да бъде бърз.

Решението за закупуване на F-16 е било изцяло политическо, напомни министърът. Той добави, че армията има нужда от втора ескадрила и модернизирана механизирана бригада. Тези проекти обаче зависят от наличието на допълнителни финансови ресурси в бъдеще.