Адм. Емил Ефтимов: Прибързано връщане на наборната служба ще даде отрицателен ефект

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов изрази сериозни опасения относно евентуалното възстановяване на наборната служба. Според него прибързани политически решения без осигурена база ще доведат до негативни резултати. Той акцентира върху необходимостта от модерна инфраструктура и стабилно финансиране преди подобна стъпка.

Досегашното ниво на разходи от 2% от БВП е крайно недостатъчно за армията. Системното недофинансиране пречи на модернизацията и на попълването на личния състав. Тези два процеса са пряко обвързани помежду си. Модерната техника мотивира младите хора да избират военната професия. Анализът на способностите показва дефицити, които не могат да се преодолеят със сегашния бюджет.

На срещата на върха в Хага държавите от НАТО приеха нови амбициозни цели. Разходите за отбрана трябва да достигнат 5% от БВП до 2035 година. Този ангажимент включва 3,5% за основни нужди и 1,5% за дейности, свързани с отбраната. По-високите изисквания целят укрепване на националната устойчивост при кризи. България е изправена пред значително по-високи цели за способности в новия цикъл на планиране.

Въпреки позицията на началника на отбраната, Министерството на отбраната обяви нови планове. Ведомството обмисля възстановяване на наборната служба чрез обучение извън страната. Първият набор от младежи вече е селектиран за получаване на повиквателни. Този ход цели да намали натоварването върху родната военна инфраструктура.

Европейската тенденция за връщане на казармата става все по-осезаема в региона. Хърватия вече одобри двумесечна наборна служба с голямо парламентарно мнозинство. Германия също планира ускорено възстановяване на задължителната служба до 1 април. Дания увеличи срока на службата на 11 месеца през тази година. Литва поддържа деветмесечна служба още от 2015 година.

В България политическият консенсус по темата все още липсва. Комисията по отбрана в Народното събрание отхвърли предложението за връщане на казармата. Министър Атанас Запрянов заяви, че наборната служба не е на дневен ред. Според него армията трябва да се попълва чрез професионални и доброволни кадри. Икономическите изчисления показват, че класическата казарма би струвала 200 милиона лева годишно.

В момента некомплектът в българските Въоръжени сили е близо 20%. Повишаването на заплатите през последните години обаче вече дава резултати. Интересът към военната служба расте сред младите хора. За едно място вече се борят между трима и петима кандидати. В определени структури конкуренцията достига до 20 души за една позиция.

В доклада наистина е посочено, че съществуващите дефицити не могат да се преодолеят с разходи в рамките на 2% от БВП.

Модернизацията на армията продължава чрез механизма SAFE на Европейския съюз. Това е дългов инструмент с 40-годишен срок и гратисен период. България е сред одобрените страни за финансиране в рамките на 3 милиарда евро. Средствата ще отидат за покупка на 3D радари и 155-милиметрови гаубици. Планира се придобиване на системи за ПВО и реактивни системи за залпов огън.

Основните проекти за превъоръжаване се изпълняват въпреки забавянията в световните доставки. Първите осем машини „Страйкър“ вече са приети за обучение на Сухопътните войски. Тяхното асемблиране започна в завод „Терем – Ивайло“. На първия нов модулен патрулен кораб вече е вдигнат българският флаг. Летците и техниците усвояват интензивно новите самолети F-16.

Инвестиционната програма до 2032 г. предвижда и нови технологични стъпки. Армията развива способности с дронове още от 2020 година. Европа вече изгражда защитни стени срещу безпилотни апарати след руски провокации. България работи с местни компании за придобиване на антидрон системи. Ключът към успеха е интеграцията на сензори чрез изкуствен интелект.

Сигурността в Черно море и Западните Балкани остава основен приоритет. Анализът на заплахите в Министерството на отбраната се извършва непрекъснато. Участието в мисии в Косово и Босна и Херцеговина е съществен принос. България продължава тясното сътрудничество със САЩ като стратегически съюзник. Това включва подготовка за киберотбрана и експлоатация на новата техника.

Връщането на наборната служба изисква широк обществен и политически дебат. Общественото мнение показва, че 68% от гражданите подкрепят задължителната казарма. Адмирал Ефтимов обаче остава категоричен за рисковете при прибързани действия. Технологичното развитие трябва да предхожда всякакви организационни промени в сектора.