Нов радиотелескоп на Рожен ще изследва ранната Вселена през 2026 година

Изграждането на първия професионален радиотелескоп в България LOFAR-BG започна в обсерваторията „Рожен“. Станцията ще бъде първата в Югоизточна Европа и част от най-голямата радиоастрономическа мрежа в света.

Нов радиотелескоп на Рожен ще изследва ранната Вселена през 2026 година

Националната астрономическа обсерватория на Рожен СНИМКА: ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ Близо до радиотелескопа ще има стотици антени, а обработката на сигналите им ще се осъществява чрез сложни изчислителни алгоритми. СНИМКА: ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ Контейнерите и част от бъдещото оборудване на станцията вече са доставени. СНИМКА: ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ

Време за четене: 3 мин. 8 юли 2026

Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ поставя началото на нова ера в българската наука. В комплекса вече е доставено ключовото оборудване за изграждането на LOFAR-BG. Това е първият професионален радиотелескоп в страната ни. **Българската станция LOFAR-BG ще бъде първата по рода си в Югоизточна Европа и част от най-голямата радиоастрономическа мрежа в света.** С това страната ни се утвърждава на картата на съвременните европейски изследвания.

Пристигналият контейнер с изчислителна техника е сърцето на новата система. Той вече е инсталиран на полето на бъдещата станция. **Проектът предвижда пълно въвеждане в експлоатация на съоръжението до края на 2026 г.** Предстоят още доставки на техника, които ще допълнят инфраструктурата на обекта. LOFAR е уникален проект, който обединява 52 антенни станции в осем държави. Сред тях са Нидерландия, Германия, Полша и Великобритания. България и Италия са най-новите попълнения в тази мащабна мрежа.

Българската станция ще се намира на най-високата надморска височина сред всички европейски съоръжения. Тя е разположена на над 1700 метра в Родопите. Голямото разстояние от останалите станции в Европа е стратегическо предимство. То ще позволи на телескопа да увеличи значително своята ъглова резолюция. **Технологията LOFAR използва хиляди компактни антени и мощни суперкомпютри за обработка на нискочестотни сигнали от Космоса.**

Радиотелескопът ще регистрира нискочестотни радиосигнали, които са невидими за традиционните оптични уреди. Учените ще изследват процеси от ранното развитие на Вселената. Това включва активни галактични ядра и мощни звездни експлозии. Проектът ще помогне за разгадаване на произхода на първите галактики. LOFAR играе ключова роля и в изучаването на космическото време. Слънчевите изригвания и магнитните бури оказват влияние върху GPS системите и комуникациите на Земята.

Доц. д-р Никола Петров, директор на обсерваторията, подчертава значението на проекта за българските учени. Те ще имат достъп до съвременна апаратура за международни изследвания. LOFAR не е просто телескоп, а една от най-сложните научни системи. Вместо параболични антени, той използва мрежа от хиляди малки сензори. Системата работи в диапазона между 10 и 240 MHz. Това позволява надникване в т.нар. „тъмни векове“ на Вселената. Това е периодът след Големия взрив, преди появата на първите звезди.

За разлика от класическите инструменти, LOFAR е изцяло цифров телескоп. Той не променя физически своята посока на наблюдение. Хиляди антени приемат сигнали едновременно от цялото небе. Мощни суперкомпютри обработват данните чрез технологията beamforming. Това определя конкретната област от Космоса, която се наблюдава в момента. Сигналите от Рожен ще се изпращат по високоскоростна оптична връзка до Гронинген. Там данните от всички европейски станции се обобщават.

Българската станция е разположена върху площ от 10 декара. Теренът е закупен от собственици в селата Момчиловци и Проглед. Финансирането се осигурява от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г. Министерството на образованието и науката поддържа този важен национален проект. Институтът по астрономия е водещ партньор в инициативата. В проекта участват още Техническият, Софийският и Шуменският университет.

**Изграждането на антените и кабелите на терен трябва да приключи до края на август 2026 година.** През летните месеци на терен работят 25 стажанти. Това са студенти от различни български университети. Те преминават обучение по основи на радиоастрономията. Младите специалисти полагат комуникационни кабели и маркират трасета. Те участват активно в тестването на новите системи. Студентите са настанени в базата на Националната астрономическа обсерватория „Рожен“.

През септември 2026 г. се очаква провеждането на първите тестове и постигането на „първа светлина“. Това ще маркира началото на научната работа на съоръжението. С новия инструмент обсерваторията затвърждава статута си на водещ център в Югоизточна Европа. Преди години комплексът беше пред закриване поради липса на средства. Днес ситуацията е различна благодарение на усилията на БАН и държавата.

Освен новия радиотелескоп, обсерваторията разполага и с други модерни инструменти. Наскоро бе инсталиран нов 80-сантиметров роботизиран телескоп за научни изследвания. Той се използва за наблюдения на променливи звезди и малки тела в Слънчевата система. Комбинацията от оптични и радиоинструменти прави Рожен уникално място за наука.

Изграждането на LOFAR-BG е най-значимата инвестиция в научна инфраструктура у нас. Сигналите, които ще улавя станцията, идват от разстояния над 13 милиарда светлинни години. Това е ехото от самото създаване на нашата Вселена. Чрез сложни изчислителни алгоритми тези сигнали ще се превръщат в ценни научни данни. Българските астрономи ще работят рамо до рамо със своите колеги от цяла Европа.

Българската станция ще бъде първата в Югоизточна Европа и ще се намира на най-високата надморска височина (над 1700 метра) сред всички участващи съоръжения.

Този телескоп може да се използва както в мрежа, т.е. всички станции да работят заедно, което позволява огромна резолюция от порядъка на телескопа „Хъбъл“ при тези ниски честоти, така и за самостоятелни наблюдения от Рожен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *