Любомир Каримански: Процедурата по свръхдефицит изисква дисциплина и реални реформи

Членът на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ) Любомир Каримански коментира актуалното състояние на публичните финанси. В ефира на БНТ той анализира започналата процедура по свръхдефицит срещу България. Според него страната се нуждае от строга разходна политика и дългосрочни икономически решения. Ситуацията изисква правителството да предложи конкретни мерки за стабилизиране на фискалната позиция.

Европейската комисия вече официално предложи откриване на процедура по прекомерен дефицит срещу България. Страната разполага с период от около шест месеца за представяне на коригиращи мерки и план за свиване на разходите. Каримански обясни, че това е сериозен процес за всяка държава членка. Правителството трябва да изготви стратегия, която да бъде одобрена от европейските институции.

„Процедурата по свръхдефицит е сериозно нещо за всяка страна. Има различни мерки, различен тип прилагане на тези мерки. Като начало правителството трябва да предложи мерки, които да доведат до намаляване на дефицита и да представи стратегия, която да бъде приета от Европейската комисия.“

Финансистът подчерта, че Комисията залага на координация, а не на незабавни наказателни подходи. До този момент институцията не е налагала глоба на нито една държава в класическия смисъл. При държави от еврозоната обаче са възможни финансови санкции до 0,05% от БВП на всеки шест месеца. Тези глоби се прилагат при липса на ефективни действия за намаляване на дефицита. България попада под засилен мониторинг, целящ трайно коригиране на фискалната траектория.

Основният проблем според Любомир Каримански е несъразмерният ръст на публичните разходи. Те изпреварват икономическия растеж и нивата на инфлация в страната. Това създава структурни дефицити, които трудно се овладяват без решителни действия. Финансистът призова за завръщане към фискална дисциплина и реформи.

„Несъразмерното увеличаване на разходите в публичния сектор спрямо ръста на икономиката и инфлацията доведе до структурни проблеми във фискалната политика. Това създаде лавинообразно нарастване на разходи, които сега е трудно да бъдат овладени.“

Каримански обърна внимание и на управлението на държавните предприятия. Той критикува практиката за изземване на 100% от техния годишен дивидент. Този подход води до постепенна декапитализация на компаниите. Те губят възможност за собствени инвестиции и се принуждават да търсят кредитно финансиране. България нарушава дефицитното правило от 3% от БВП, докато публичният дълг остава под границата от 60%.

Политическият контекст също оказва влияние върху икономическия дебат. Президентът Румен Радев наскоро посочи, че дефицитът реално е надхвърлил границата от 3%. Това опровергава по-ранни политически твърдения, свързани с готовността на страната за еврозоната. Каримански акцентира, че текущият икономически растеж се движи основно от вътрешното потребление. За устойчивост е необходимо значително увеличаване на дела на производството в икономиката.

„Виждаме, че инвестициите в страната са малък дял спрямо социалните разходи. Това означава, че не инвестираме достатъчно в бъдещето. Образованието трябва да бъде приоритет. Имаме ниска безработица, но недостиг на кадри и липса на достатъчен човешки капитал.“

Темата за дизайна на българската еврова монета също бе засегната в разговора. Каримански обясни, че процесът все още е в ход и има възражения от една страна членка. Спорът е свързан с използването на кирилицата и нейното обозначаване като българска азбука. Преходът към единната валута изисква национално самочувствие и защита на културното наследство.

„Ние трябва да си защитим българската азбука, но това не е финала на процедурата. Не е забрана, има възражение от една от страните. Ние не може да искаме всичко да бъде ясно и прозрачно. Не бива да влияем на процедурата.“

Въпреки фискалните предизвикателства пред държавния бюджет, банковата система остава напълно стабилна. Българските търговски банки са свръхликвидни и разполагат с висока адекватност на капитала. Каримански увери, че няма пряка връзка между процедурата по свръхдефицит и сигурността на банковите депозити.

„Няма никаква връзка между свръхдефицита и банковата стабилност. Банките са свръхликвидни, добре капитализирани и с висока адекватност на капитала.“

Държавата трябва да се фокусира върху приходната част и оптимизиране на административните разходи. Процедурата по свръхдефицит служи като сигнал за необходимост от реални реформи в образованието. Инвестициите в човешки капитал са единственият път към дългосрочен просперитет и икономическа стабилност.