Каримански: Еврото не е панацея – трябват визия и дисциплина. Лагард призова за реформи
На конференция в София ключови европейски лидери призоваха България да продължи със структурните реформи и фискалната дисциплина по пътя към еврозоната. Любомир Каримански, член на УС на БНБ, изрази „премерен реализъм“, критикувайки липсата на консолидация в проектобюджета и променящите се политики, които подкопават доверието на инвеститорите. Въпреки че банковата система е готова, Каримански подчерта, че еврото е инструмент, а не решение на основните проблеми на държавното управление.
В София се проведе конференция на високо ниво, посветена на предстоящото присъединяване на България към еврозоната. В нея участваха ключови фигури от световните финанси, включително президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева и еврокомисарят по икономика Валдис Домбровскис.
Членът на Управителния съвет на БНБ Любомир Каримански коментира изказванията на лидерите, като ги определи като
„По-скоро премерен реализъм, доколкото може той да бъде съотносим и адекватен за България“
— Любомир Каримански, член на УС на БНБ
Каримански многократно подчертава, че страната трябва да си дава ясна сметка за предизвикателствата. Той отбеляза, че присъединяването към единната валута не решава основните въпроси за управлението на държавата и необходимите трансформационни политики. Членът на БНБ смята, че макар процесът по законодателна подготовка да продължава – например с гледането на Закона за еврото на второ четене в Бюджетната комисия – поставеният по-рано срок за влизане през юли 2025 г. е нереалистичен.
Според Каримански, ние трябва да осъзнаваме ясно предизвикателствата, които стоят пред страната, особено що се отнася до устойчивостта на публичните финанси и догонващото развитие.
„Това, което отвън се наблюдава за България, не винаги може да бъде усетено в кухнята на нещата вътре в самата страна“
— Любомир Каримански, член на УС на БНБ
Фискални предизвикателства и бюджетен скептицизъм
Любомир Каримански отправи остри критики към текущата фискална политика, която според него не осигурява необходимата предвидимост за инвеститорите. Той предупреди, че промените в осигурителните ставки и пенсионните вноски влияят негативно върху бизнес климата. Той подчерта, че бизнес плановете се правят за периоди от една до три години, а тяхната устойчивост е изключително важна.
Каримански изрази опасения и относно проекта на бюджета за 2026 г., като заяви, че в него липсва визия за устойчивост и фискална консолидация. Той определи документа като „абстрактен, но политически удобен на всички“ поради раздутите разходи.
Активната интеграция в еврозоната може да донесе допълнително 10% богатство, според Кристин Лагард. Въпреки това, Каримански посочи конкретни проблеми: инфлацията през последните месеци е над 5%, а дефицитът към деветия месец достига 2,7%. Той предупреди, че правителството трябва да похарчи още над 5 милиарда лева капиталови разходи до края на годината.
Апелите на европейските лидери
Европейските финансови лидери препоръчаха на България да не се отпуска и да продължи с реформите и фискалната дисциплина. Кристин Лагард акцентира върху необходимостта от строг контрол за предотвратяване на спекула на цените след приемането на еврото на 1 януари 2026 г.
„И в крайна сметка достигнахте до успех и това е огромна стъпка, която извървяхте, но е началото на пътешествие , а не крайна цел. Онези държави, които продължават активно да се интегрират в еврозоната печелят допълнително 10% богатство. Не изпадайте в следприемна умора.“
— Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка
Кристалина Георгиева очерта три основни приоритета: повишаване на фискалната дисциплина, овладяване на рисковете за стабилност и ускоряване на структурните реформи. Тя предупреди, че еврото само по себе си не гарантира по-висок стандарт на живот. България трябва да поддържа по-високи нива на растеж, за да достигне БВП на глава от населението на нивото на ЕС през идното десетилетие. След 1 януари 2026 г. страната ще започне да следва паричната политика на ЕЦБ, като ще получи свой глас в управлението.
Министър-председателят Росен Желязков увери, че страната е готова за плавно приемане на единната валута, определяйки го като стратегически избор, който затвърждава мястото на България в обединена Европа. Финансовият министър Теменужка Петкова подчерта, че еврозоната носи както предимства, така и отговорност за поддържане на устойчивост на публичните финанси.
Готовност и обществено мнение
Според последно допитване, поръчано от Министерството на финансите, повече от 51% от българите подкрепят приемането на еврото. Въпреки това, Каримански предупреждава, че новите членки ще трябва много стриктно да спазват правилата за дефицита и дълга, който не трябва да надвишава 60%.
„Банковата система е силна, с висока ликвидност и ще бъде готова от първия момент да даде уверено начало на членството на България в еврозоната. Съветът ми към гражданите ми е простичък, запазете спокойствие, бъдете практични.“
— Димитър Радев, управител на БНБ
Докато управителят на ЕМС Пиер Граменя изрази неразбиране към хората, които са против еврото, банкерът Левон Хампарцумян поддържа различен подход спрямо скептичните оценки на Каримански, призовавайки да се направи всичко възможно за по-бързо влизане. Множество бизнес асоциации също изразяват съмнения относно готовността си за влизане през 2025 г., подкрепяйки тезата, че еврото е само инструмент.
Каримански заключи, че плоският данък не е достатъчен за привличане на инвестиции и трябва да бъде подкрепен с ефективна съдебна система, стабилни социални политики и ясна визия за развитие. Смяната на валутата не решава основния въпрос на страната – към какво се стремим и каква визия имаме за управлението.
