През XIV век целият български народ се молел за победата на цар Иван Шишман

През 70-те и 80-те години на ХІV век цар Иван Шишман организира мащабна подготовка за война. Българският владетел предвижда неизбежния сблъсък с настъпващите османски войски. Още в края на 60-те години той започва укрепяването на ключови български градове. Основното внимание е насочено към столицата Търновград. Крепостните стени на града са основно обновени и подсилени. Строителите завършват сложната фортификационна система на главния вход на Царевец. Тя включва три последователни порти и подвижен мост за защита.

През 70-те и 80-те години на ХІV век цар Иван Шишман извършва мащабно укрепяване на българските крепости и столицата Търновград.

Съвременните исторически изследвания разкриват цяла кампания за повдигане на народния дух. Патриарх Евтимий заема централно място в този процес. Неговите съчинения включват молитви към Бог и св. Богородица за победа. Българите се молят за закрила на царя и държавата от агресията на неверниците. „Търновската служба на св. Петка“ от 1390-1393 г. е важен документ от тази епоха. Тя съдържа прочувствени молби за спасение на столицата и целия народ.

Моли се на всемилостивия Владика да спаси твоите сънародници, единородния народ български! И помогни на нашия държавен цар Иван Шишман, и му покори под нозете всички врагове и противници, вярата си непорочна да запази, градовете наши да утвърди, целия свят да усмири! И от глад и загуби избави ни, и от нападения на чуждоплеменници запази ни!

Патриарх Евтимий и книжовникът Ефрем създават специални молитвени цикли за бойна победа на българския владетел над османските нашественици.

Книжовникът Ефрем написва „Канон молебен за царя“ не по-късно от 1393 година. Неговият стил е изключително емоционален и насочен директно към Исус Христос. Авторът пожелава подкрепа за цар Иван Шишман и престолонаследника Александър точно 36 пъти. Текстът призовава Бог да даде на владетеля твърдост и победи срещу враговете. Подобни призиви се откриват и в Требник от ХVІІ век, който е препис на по-стара книга. В него директно се споменава името на Иван Шишман в контекста на военната победа.

О, Царю небесни, помогни на нашия цар срещу безбожните варвари, търсещи войната!

Владетелят активно се включва в усилията за вдъхване на увереност сред поданиците си. В известната Рилска грамота от 1378 г. Иван Шишман подчертава своя славен произход. Той се легитимира чрез връзката си с великите царе Асен и Коломан. Въпреки военната заплаха, културният живот в България продължава да процъфтява. Твърденията на някои учени за липса на интерес към книгите у царя са напълно погрешни. По негово време работи Търновската книжовна школа, която реформира езика и създава нови творби.

След като моето Царство видя така устроената красота и чистата свобода на този манастир на Царството ми и цялото му достояние от прадеди и деди, от родителите на Царството ми, светопочитания цар Асен и цар Коломан, от всички български царе, прадеди, деди и родители на моето Царство

Историческите извори сочат, че Иван Шишман печели последната голяма средновековна победа за България срещу влашкия воевода Дан І през 1386 година.

Патриарх Евтимий прави значим идеологически паралел между Иван Шишман и император Константин Велики. В „Похвално слово за св. св. Константин и Елена“ царят е представен като защитник на вярата. Подобно на римския император, българският владетел трябва да смаже езичниците и да постигне мир. Тази идея за борба в името на християнството обединява целия народ. Йоасаф Бдински също използва този мотив за Видинското царство, търсейки освобождение от варварите.

Ти си за нас, благочестиви царю Йоане Шишмане, любим дар, защото ни подтикна да извършим това

Преди решителните битки с османците, българската армия постига значим военен успех. На 23 септември 1386 г. Иван Шишман разбива влашката армия. В тази битка загива великият воевода Дан І. Българската анонимна хроника описва този конфликт като кратка война за територии южно от Дунав. След този успех българският цар установява приятелски отношения с новия влашки владетел Мирчо Стари. Това осигурява временна стабилност на северната граница на държавата.

Съвременни изследвания на д-р Делян Русев предполагат, че Иван Шишман става османски васал едва през 1383-1384 г. след падането на София.

Новите интерпретации на д-р Делян Русев променят традиционната представа за покорството на царя. Според изследователя, преминаването към васалитет се случва по-късно от досега приеманото. Това разкрива Иван Шишман като по-непокорен и упорит владетел в защитата на българските земи. Наскоро бе отбелязана 625-ата годишнина от неговата смърт. Възстановителните дейности на Царевец продължават да поддържат паметта за последните дни на Второто българско царство жива.

Но тъй като силата на твоето благочестиво Величество усърдства и подбужда нашата немощ към това благо и Богоугодно дело, няма да е прилично да пренебрегнем толкова голямото усърдие, а също желанието на твое благочестиво и властно Величество