Криза в образованието: Защо хиляди български деца изчезват от класните стаи

Тишината в много български класни стаи е оглушителна. Тя разкрива дълбока язва в образователната система. Говорим за интеграция, докато хиляди деца напускат училище преждевременно. Проблемът обхваща цели региони и застрашава бъдещето на цели поколения.

Данните на Министерството на образованието и науката са стряскащи. През 2014 година училищния праг прекрачиха над 67 000 първокласници. Десет години по-късно едва 53 000 от тях се явиха на матури. Близо 14 000 ученици от един випуск просто изчезват от системата. Това не са само цифри, а прекършени съдби.

Това са ученици, които са отпаднали от образованието.

Стефан Лазаров от фондация „Заедно в час“ подчертава сериозността на ситуацията. По време на пандемията процентът на неявилите се на матури достигна 25%. В гимназиалния етап разликите стават критични. Около 15% от децата в България изобщо не участват в средното образование.

Огнян Исаев от Тръст за социална алтернатива посочва основните причини. Повечето отпаднали младежи са от ромски произход или бедни семейства. Системата често изисква умения, които самата тя не предоставя. Това принуждава семействата да търсят частни уроци. Пазарът на тези услуги достига до 400 милиона евро годишно.

Една голяма част от тези младежи са от ромски произход или деца от много бедни семейства.

В Кюстендил ситуацията в квартал „Изток“ е показателна. В началния етап класните стаи са пълни. Проблемите започват след седми клас. Образователният медиатор Арсо Ганев всекидневно посещава домовете на учениците. Той се бори с предразсъдъците и ранните бракове.

Ранните бракове, за съжаление все още са реалност в нашия квартал.

Много родители не виждат смисъл в образованието. Те смятат, че дипломата не гарантира по-добра работа. Някои младежи завършват десети клас само заради шофьорска книжка. Те виждат реализация единствено като шофьори или строители. Липсата на перспектива демотивира цели семейства. Често това е свързано и с по-широки социални проблеми, като тези при изоставените деца в България.

Бедността е основен фактор за напускане на училище. Някои ученици пътуват часове наред до най-близката гимназия. Славка от Пазарджишко става в 5 часа сутринта. Тя сменя два автобуса, за да стигне до класната стая. Огнян Исаев предлага безплатни младежки карти за транспорт до 18 години.

Регионалните различия са силно изразени. Сливен, Стара Загора и Видин светят в червено на картата на образованието. В Сливен почти половината младежи между 14 и 18 години не посещават училище. Трудното разбиране на българския език допълнително ги демотивира. Те общуват на български само в училищна среда.

Въпреки трудностите, съществуват и успешни примери. Деца от уязвими групи постигат отлични резултати, когато получат подкрепа. В квартал „Надежда“ в Сливен директорът Калина Кръстева работи активно с родителите. Тя изгражда доверие чрез личен контакт и съвместни инициативи.

Средно образование завърших на 43 години. Реших, че трябва да си завърша образованието, за да имам работа.

Стефка Николова завършва средно образование заедно със сина си. Тя доказва, че никога не е късно за промяна. София Иванова също се подготвя за матури с увереност. Тези лични победи дават надежда на цялата общност.

Държавата инвестира значителни средства в уязвимите групи. Бюджетът за тази цел се увеличава с около 35 милиона лева годишно. Контролът се затяга и броят на медиаторите расте. Проблемът обаче остава в проследяването на учениците.

Липсата на регистър за пътуващите ученици е сериозен пропуск. Сезонната заетост на родителите в чужбина прекъсва образованието на децата. Полицията и министерството трудно проследяват вътрешната и външната миграция. Често децата отсъстват с месеци, без да са записани в друго училище.

Системата не знае къде са хиляди деца, излезли от училище. Това води до неефективни мерки и неточни анализи. Хиляди българчета остават в спиралата на бедността. Те нямат равен старт в живота. Надеждата обаче остава в хората, които не спират да обикалят махалите. Те вярват, че всяко дете заслужава шанс за по-добро бъдеще.