Гордана Силяновска търси „соломоново решение“ за ЕС, критикува непрозрачността на преговорите
Президентът Гордана Силяновска се надява на „соломоново решение“ за конституционните промени, които са условие за евроинтеграцията на Северна Македония. Тя потърси помощ от Еманюел Макрон и критикува непрозрачността на процеса по приемане на преговорната рамка. Бившият дипломат Виктор Габер обаче смята, че очакването за решение поражда несигурност и президентската роля не е просто да очаква, а да действа.
Гордана Силяновска СНИМКА: Георги Палейков
Президентът на Република Северна Македония, Гордана Силяновска, изрази надежда за намирането на „соломоново решение“ по въпроса с конституционните промени. Тези промени остават ключово условие за започване на преговорите на страната за членство в Европейския съюз.
В интервю за МВР1, Силяновска разкри, че е потърсила съдействие от френския президент Еманюел Макрон по време на посещението си в Париж за Парижкия форум за мир. Тя подчерта, че тъй като прилагателното е „френско“ (визирайки френското предложение), е логично да поиска помощ от Макрон за намиране на изход от ситуацията.
„Нормално е, търся помощ от президента Макрон, защото прилагателното е „френско“ (предложение). Хайде сега, намерете решение. Мисля, …че трябва да се намери решение, както знаете, европейците, особено тези в Европейския съюз, могат да бъдат много креативни, когато е необходимо“
— Гордана Силяновска, Президент на Република Северна Македония
Реакция към позицията на ЕК и ролята на парламента
По време на срещите си с председателя на ЕК Урсула Фон дер Лайен в Скопие, Силяновска заяви, че не е обсъждала публичното изявление на Фон дер Лайен в платформата Екс (Twitter), че „ЕС е готов, а топката за отпушване на преговорите на страната е в нейното поле“. Премиерът Християн Мицкоски също отрече да е говорил с председателя на ЕК за подобни метафори.
Силяновска използва метафората с играта, за да критикува процеса, като заяви, че за игра са необходими двама, а правилата не бива да се променят по време на самата игра. Тя категорично заяви, че не може да даде гаранция за конституционни промени, защото не е „абсолютен монарх“.
„Не, не, не са говорили и с него за игрища и топки. Това излезе в Туитър…. Вижте, топката е реквизит. Освен в художествената гимнастика никой не играе сам с топка. Топката е инструмент за игра, а за да се играе трябват двама. Играта винаги протича по точно установени правила. Правилата не се променят по време на игра, както се случи с нас. (…). Второ, когато ме питат отвън „ще промениш ли конституцията“, не мога да дам такава гаранция, …не съм абсолютен монарх. Парламентът прави това. И депутатите гласуват според собствените си убеждения и представляват гражданите, а не мен и не ЕС. Когато казват „промяна на конституцията“, професорът в мен реагира, все едно ми казват „забравете за парламентарната демократия, защото тя има несигурен резултат“
— Гордана Силяновска, Президент на Република Северна Македония
Тя допълни, че често ѝ се налага да обяснява тревогите около конституционните промени, дори след като Северна Македония е приела преговорната рамка. Силяновска подчерта, че процедурата по приемане на преговорната рамка е била „напълно непрозрачна“. Като депутат по онова време, тя не е гласувала за рамката или заключенията, а само е получила информация за тях.
Подкрепа от приятели и дипломатически критики
Президентът потвърди, че се правят анализи по въпроса за конституционните промени. Тя изрази дълбока благодарност към Словения и Хърватия за подкрепата им, тъй като те са в ЕС и носят „специална отговорност“ след 50 години, прекарани заедно. Тя също така посочи Австрия и Италия като приятели на страната, както и че двете страни са инициатори на група за приятелство.
Контекстът на тези проблеми е утежнен от вътрешни и външни напрежения. През май 2024 г. Гордана Силяновска-Давкова предизвика дипломатически скандал с Гърция и България, след като отказа да назове страната официално „Северна Македония“ по време на инаугурацията си, използвайки само „Македония“. Това нарушава Преспанското споразумение от 2018 г., което беше ключово условие за евроатлантическата интеграция.
Въпреки надеждите на президента за „соломоново решение“, бившият дипломат Виктор Габер повдигна въпроса за конституционната компетентност на президента. Той отбеляза, че ролята на Силяновска като председател на Съвета за сигурност е да се занимава с въпроси, свързани със сигурността и да прави предложения към парламента и правителството, а не просто да „очаква“ решение. Според Габер, споменаването на очакване за такова решение поражда чувство на несигурност в настоящото държавно ръководство.
Габер смята, че „соломоново решение“ трябва да бъде насърчавано като компромисно, мирно и проспериращо, но не и като нещо, което се очаква да бъде наложено отвън. Той предупреди, че поради геополитическото развитие, „часовникът неуморно тиктака“ за предприемане на смели и обосновани решения.
„Въпреки това, поради развитието на актуалните геополитически събития, часовникът неуморно тиктака за предприемане на стъпки със смели и обосновани решения в прилагането на политиките за развитие и сигурност. Историята помни визионери, които откриват и създават перспективи, независимо от настоящите предизвикателства“
— Виктор Габер, Бивш дипломат
