Стефано Рачев: Българският дух и мирисът на печени чушки вдъхновяват италианското кино
Известният виолончелист и композитор Стефано Рачев, носител на „Златен глобус“ за филмова музика, черпи вдъхновение от българските си корени и често работи в София и Пловдив. Рачев е роден в Рим, но има къща в столичния квартал „Лозенец“ и е с българска душа, въпреки италианското и американското си гражданство. На 10 ноември 2025 г. той ще бъде почетен гост на фестивала „Киното и музиката“ в София.
Стефано Рачев СНИМКА: АВТОР
Името на Стефано Рачев неизменно присъства в афишите на много италиански филми и телевизионни продукции. Виолончелистът и композитор на филмова музика с дълбоки български корени черпи своето вдъхновение от квартал „Лозенец“ в София и от традиционните български аромати. Роден в Рим през 1984 г., Рачев носи италианско и американско гражданство, но определя себе си като човек с българска душа.
Само преди дни, на 2 ноември 2025 г., Рачев беше обявен за почетен гост на новия филмов фестивал „Киното и музиката“ в София, който ще се състои на 10 ноември 2025 г., което подчертава трайната му връзка със страната.
Корените и драмата на бащата
Семейната история на Стефано е белязана от драматични събития. Неговият баща, Николай Рачев, е флейтист и възпитаник на Софийската консерватория. Баща му, Николай Рачев, е напуснал България на 20 години по политически причини, преследван от комунистическия режим като син на съдията Стоян Рачев от Павликени. Николай бяга през Югославия до Италия, където среща бъдещата си съпруга – оперна певица от Калифорния, която е американка с френски, ирландски и италиански произход.
„Баща ми е българин, а майка ми е американка с френски, ирландски и италиански произход”
— Стефано Рачев
Въпреки че Николай Рачев умира през 1995 г., той успява да предаде любовта към България на сина си, дори когато не може да се върне заради това, че дядото на Стефано е лежал дълги години в комунистически затвор. След падането на комунизма през 1989 г., Стефано прекарва двугодишен период в София, където татко му разговаря с децата си на родния си език.
Възход в италианското кино
Още на деветгодишна възраст Стефано пее в хора на Сикстинската капела в Рим до 13-годишен, след което завършва виолончело и камерна музика в Музикалната консерватория. Пробивът му в киното идва случайно, когато режисьорът Джани ди Грегорио, негов съсед в „Трастевере“, го чува да свири Бах. Ди Грегорио му предлага да напише музиката за филма *Pranzo di Ferragosto*. Лентата печели награда във Венеция през 2008 г. и поставя началото на неговата кариера.
Днес кариерата му включва 66 дългометражни филма, като десетки от тях са участвали на престижни фестивали като Венеция, Берлин и Кан. Сред най-големите му постижения е наградата „Златен глобус“ за италианско кино, която композиторът печели за филмова музика през 2021 г. за лентата „Отче наш“ на Клаудио Ноче. Рачев работи и съвместно с китариста и издател Матиа Каратело по седемте сезона на сериала „Престъпленията в Барлуме“.
Българската енергия и вдъхновение
Рачев е част и от международната мрежа на композитори, подкрепяни от Европейския фонд за културни проекти, което му осигурява достъп до съвместни инициативи. През 2024 г. той инициира и музикален проект, посветен на българските емигранти в Италия, представен като изложба в Милано.
Композиторът твърди, че България е неговият основен източник на творческа енергия. Вдъхновение черпи от София, Лозенец и „мириса на печени чушки“. Той има къща в „Лозенец“ и посещава България няколко пъти годишно. Познава отлично София, Пловдив, Стара Загора и Южното Черноморие (Царево, Синеморец, Бургас). Част от музиката за „Отче наш“ е започната в Пловдив, а половината от музиката за филма „Един специален ден“ е написана в София.
„В България поемам енергия. Там се събуждат сетивата ми, вдъхновението ми. България е музика”
— Стефано Рачев
Въпреки че международният му успех е неоспорим, някои български музиканти изразяват резерви, че той невинаги се отразява в подкрепа за местната филмова музикална индустрия.
Стефано Рачев е женен за италианската костюмистка Рафаела Дони. Семейството има две деца: деветгодишната София, кръстена на българската столица, и десетмесечния Николай, носещ името на дядо си.
„България ще продължи да бъде част от живота ми чрез тях. Може да не говоря български днес, но духът на България е жив в дома ни”
— Стефано Рачев
