150 години от Априлската епопея: Заветът на цар Иван Шишман и духът на свободата

България отбелязва 150 години от Априлската епопея. Тази паметна годишнина ни връща към корените на българския патриотизъм. Историците често акцентират върху модерните политически идеи на Раковски, Ботев и Левски. За обикновените българи обаче древното минало имало огромно значение. Темата за славната българска история станала особено актуална през XIX век.

Българите никога не забравили саможертвата на последния владетел на Търновското царство Иван Шишман. Край домашното огнище векове наред се разказвали легенди и предания. Тези истории поддържали оптимизма за бъдещото възстановяване на държавата. Една от най-силните легенди разказва за „Шишмановото дърво“ на Царевец. През 1393 година войниците на султан Баязид обсадили престолния град. Иван Шишман забил недогоряла главня в земята пред църквата „Св. Петка“. Той предрекъл, че България ще бъде свободна, когато главнята разцъфне. Векове по-късно от обгорялото дърво израснало нежно стръкче. То се превърнало в мощен дъб, който съществувал до края на 1907 година.

Априлското въстание и националният характер се градили върху тези вековни спомени. Името на Иван Шишман станало знаме още през ХVІ век. Никополският първенец Теодор Балин ръководел Първото Търновско въстание през 1598 година. Последните проучвания доказват, че той бил потомък на болярин на цар Иван Шишман. Въстаниците издигнали за свой владетел човек с името Шишман ІІІ. Мнозина учени вярват, че това е бил самият Теодор Балин.

През ХVІІІ век Иван Шишман заел централно място в първите български истории. Паисий Хилендарски и Поп Спиридон използвали домашни източници за своите съчинения. В „История славянобългарска“ се споменава героичната крепост Урвич като последна твърдина на царя. През ХІХ век паметта за владетеля приемала различни форми. Някои книжовници правели приписки в стари ръкописи. Радослав Велов от Клисура оставил бележка в Пирдопския Апостол. Той твърдял, че живее в епохата на страшните турски нападения.

Възрожденски дейци като Неофит Рилски анализирали съхраняваната в Рилската обител Шишманова грамота. През XIV век целият български народ се молел за победата на цар Иван Шишман. Тези молитви били открити в Требник от ХVІІ век в Панагюрище. През 1876 година книгата била притежание на свещеник Манчо Джуджов.

Види се, че е писана тая книга във времето на цар Иван Шишман. Познава ся по някои молитви, които се намират в нея куга се нападале турците на Българската земля. Цар Йоан са споменува на няколко места в речените молитви. Манчо Н. Джуджов в гр. Панагюрище 1876 г. Септемврий 14-ий

Манчо Джуджов издирил и отбелязал всички споменавания на царя в ръкописа. Това се случило в драматичните дни след разгрома на въстанието. Свещеникът бил заточен в Диарбекир заради своята революционна дейност. Личността на Иван Шишман отново съхранила вярата на българите в свободата.

Бунтовниците от 1876 година извезват разярен лъв на своите знамена. Този символ произхожда директно от герба на последните български царе. Хералдическата поза lion rampant се вижда на монетите на Иван Шишман. Арабски пътешественик свидетелства за три лъва върху щитовете на българските воини. Западноевропейските гербовници също редовно отбелязвали този герб векове след падането на България.

Днес страната отбелязва 150-годишния юбилей с поредица от събития. През април 2026 година в София, Пловдив и Копривщица се проведоха тържествени ритуали. МОН организира ученически конкурси и патриотични рецитали в цялата страна. В Пловдив се състоя мащабно шествие на площад „Съединение“.

БАН представи мащабна изложба с визуални и текстови материали в Vivacom Art Hall. Експозиции бяха подредени и в Британското посолство. Издадена е юбилейна сребърна монета с автор Светлин Балездров по случай годишнината. На нея е изобразен лъв с корона и революционното знаме. В Клисура се организират възстановки на исторически униформи от епохата. Националните чествания ще продължат на 1 май в Панагюрище. Делото на Иван Шишман продължава да бъде пример за отстояване на свободата.