България може да избегне процедура по свръхдефицит само с предупреждение

България е изправена пред критичен момент за своите публични финанси. Европейската комисия може да задейства процедура по свръхдефицит срещу страната ни. Всичко зависи от способността на вицепремиера Гълъб Донев да балансира държавните приходи и разходи. Основната цел е бюджетното разминаване да остане в рамките на позволените 3% от БВП.

Финансисти и икономисти отдавна предупреждават за необходимостта от свиване на дефицита. Досегашната практика обаче показва постоянно увеличаване на разходите с всеки бюджетен сезон. **България вече е в риск да наруши критериите за членство в еврозоната.** Тези правила са задължителни не само на входа, но и за държавите вътре в съюза.

На 29 май премиерът Румен Радев обяви, че ЕК започва процедура по прекомерен дефицит. Той обвини предишния редовен кабинет за финансовото състояние на страната в края на 2025 г. От ГЕРБ веднага реагираха остро на тези твърдения. Финансовият министър в кабинета „Желязков“ Теменужка Петкова призова за спиране на неверните интерпретации.

“Процедурата по свръхдефицит не касае 2025 г., а 2026 г.”

Петкова подчерта, че дефицитът за 2025 г. е фиксиран на 3,5% от БВП. България обаче се ползва с дерогация за увеличените разходи за отбрана. Тази клауза позволява на страната да надвиши лимита с до 1,5% заради модернизация на армията. **Прилагането на дерогацията ще позволи на България да спази Маастрихтските критерии.**

Бившият служебен финансов министър Георги Клисурски също се включи в дебата. Той смята, че страната все още разполага с инструменти за реакция. Според него предупреждението на ЕК е свързано с прогнозите за следващите две години.

“Комисията прогнозира дефицит от около 4% и през двете години, ако не бъдат предприети мерки и се запази сегашната политика”

Асен Василев от ПП-ДБ предложи изготвянето на реалистична приходна и разходна рамка. Той настоя да не се вдигат заплатите в бюджетната сфера с драстични темпове. Според него това е единственият начин да се избегнат негативните последици. Реакциите в парламента след съобщението от Брюксел остават силно поляризирани.

Цончо Ганев от „Възраждане“ прехвърли вината върху процеса по приемане на единната валута. Партията дори подаде сигнал до прокуратурата за предполагаемо манипулирани данни. Междувременно вицепрезидентът Илияна Йотова направи първи коментар по темата на 30 май. Официалният доклад на ЕК се очаква да бъде публикуван на 3 юни.

Самата процедура по свръхдефицит се задейства при дефицит над 3% или дълг над 60% от БВП. Тя включва постоянен мониторинг и конкретни препоръки със срокове от 3 до 6 месеца. За държави в еврозоната са предвидени и финансови санкции. Най-често се налага безлихвен депозит в размер на 0,2% от БВП.

**Най-сериозната последица е намаленото доверие на финансовите пазари.** Това директно води до по-висока цена на държавния дълг. Инвеститорите стават по-предпазливи и могат да замразят свои проекти в страната. Управлението на дефицита е ключово за избягване на тези негативни ефекти.

България вече има исторически опит с този механизъм. През 2010 г. страната влезе в процедура с дефицит от 3,6%. Механизмът беше прекратен през 2012 г., когато дефицитът падна до 2,1%. Този процес е изцяло европейски механизъм и се различава от програмите на МВФ.

**Финансовият министър Гълъб Донев трябва да предложи бюджет с 3% дефицит.** Това може да изисква замразяване на заплатите в публичния сектор. Възможно е и орязване на субсидии и административни реформи. Ако тези мерки бъдат предприети, шансът България да се размине само с предупреждение остава голям. В момента под подобен мониторинг са държави като Франция, Италия и Белгия.