Да се вдига ли таванът на дълга? Три сценария за управление на дефицита

Гълъб Донев – тогава новоизбран депутат, а сега вицепремиер и министър на финансите – постави важен въпрос пред обществото. Той обяви, че новото Народно събрание трябва приоритетно да повиши лимита на държавния дълг. Тази мярка е необходима за осигуряване на плащанията за пенсии, заплати и социални разходи. Текущият таван от 18.9 милиарда лева вече се оказва недостатъчен за нуждите на хазната. При поемане на поста Гълъб Донев подчерта, че контролът върху дефицита остава водещ приоритет.

В българското законодателство съществуват три различни вида таван на дълга. Първият ограничава максималния размер на общия държавен дълг в края на годината. Вторият определя лимит за новия дълг, издаден в рамките на текущата година. Третият вид е консолидираният дълг, който се следи по европейските правила. Той включва задълженията на държавата, общините и осигурителните фондове. Консолидираният дълг на България скочи рязко през 2025 г. до 29.9% от БВП. По този показател страната ни падна от второ на четвърто място в Европейския съюз.

Ситуацията през 2025 г. беляза исторически прецедент за финансовата ни система. Таванът на новия държавен дълг беше увеличен до близо 9.7 милиарда евро. За сравнение, в десетилетието преди пандемията този лимит беше средно 2 милиарда евро годишно. Анализите показват тревожна тенденция за рязко натрупване на нови задължения. Икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика потвърди, че промяната на тавана е неизбежна в краткосрочен план. Той обаче предупреждава, че щедростта към определени сектори трябва да спре.

Прогнозата на Министерството на финансите показва нарастване на държавния дълг до 66.5 милиарда лева в края на 2026 г. В оттегления по-рано проектобюджет беше заложен нов таван от 10.44 милиарда евро. Таванът на новия дълг за 2026 г. в размер на 10.44 милиарда евро е най-високата стойност в историята. Ако тази траектория се запази, България рискува да надхвърли лимита от 60% от БВП. Това би довело до санкции от Европейската комисия и спиране на еврофондовете. Кредиторите също биха станали скептични към платежоспособността на страната.

Ключът е разходите в бюджета да растат по-бавно от приходите

Бюджетният дефицит е основният двигател за трупането на нов дълг. За първите четири месеца на 2026 г. бюджетният дефицит е рекорден и достига 1.75 милиарда евро. Това представлява ръст от цели 75% спрямо същия период на предходната година. Въпреки това приходите в хазната растат с бързи темпове от около 12%. Има сериозни резерви в повишаване на събираемостта и усвояването на средствата по Плана за възстановяване.

при 12% растеж на приходите ръстът на разходите трябва да е около 7%, за да няма дефицит

Разходите за наливане на капитал в държавни компании също тежат на бюджета. През 2025 г. бяха инвестирани над 2 милиарда евро в Българската банка за развитие (ББР). Още 800 милиона евро бяха насочени към Българския енергиен холдинг (БЕХ). Служебното правителство вече предприе стъпки за оптимизация. То реши да върне 1.4 милиарда евро от капитала на ББР обратно в бюджета. Тези средства ще подсигурят плащанията по външния дълг в началото на 2027 г.

Възможностите за 2026 г. зависят пряко от политическите решения за дефицита. Новият бюджет вече е написан при очакван дефицит от 3%. При този сценарий ще е необходим нов дълг от около 4 милиарда евро. Ако дефицитът се свие до 2% от БВП, нуждите от нов дълг ще паднат до 3 милиарда евро. Най-оптимистичният сценарий предвижда пълно елиминиране на дефицита. В такъв случай държавата няма да има нужда от емитиране на нов дълг през 2026 г. Снижаване на дълговия таван наполовина е напълно реална цел според експертите.