Реакции в парламента след решението на Брюксел за процедура по свръхдефицит срещу България

Новината за започването на процедура по свръхдефицит от страна на Брюксел разтърси политическото пространство в България. Премиерът Румен Радев съобщи официално решението на Европейската комисия. Това предизвика незабавни и остри реакции сред основните политически сили в Народното събрание. Депутатите влязоха в дебат за причините и отговорността за финансовото състояние на страната.

От ГЕРБ-СДС категорично отхвърлиха обвиненията за лошо управление на публичните финанси. Те подчертаха, че бюджетът за 2025 г. е покрил необходимите Маастрихтски критерии. ГЕРБ призоваха новата власт да предложи бюджет за 2026 г., който да избегне процедурата. Теменужка Петкова защити действията на своята партия в парламентарните кулоари. Тя посочи, че България ползва дерогация за разходите за отбрана.

Знаете, че България с още други 15 държави – членки на Европейския съюз, се ползват дерогацията за увеличените разходи за отбрана. Прилагайки тази дерогация за разходите за отбрана, за 2025 г. България ще спази изискванията на Маастрихтиските критерии за дефицит от 3%. Така че не е хубаво премиерът Радев да започва своя път в изпълнителната власт с неверни интерпретации, с откровени лъжи. Що се отнася до неговите твърдения, че сме манипулирали данните за да влезе България в еврозоната, това категорично не е вярно.

Бившият финансов министър Асен Василев изрази по-оптимистична позиция относно икономическото бъдеще. Според него държавата разполага с рекордни приходи и висока събираемост в момента. Асен Василев смята, че разумното планиране на разходите за 2026 г. автоматично ще прекрати мониторинга. Той подчерта, че няма никаква нужда от теглене на нов дълг.

Какъв е изход от тази ситуация, теглене на дълг? Не, изход от тази ситуация не е теглене на дълг. Изход от тази ситуация е бюджетът за тази година да бъде приет при реалистични параметри с 3% дефицит. Съответно, процедурата ще бъде прекратена и няма да има никакви последствия за България, за тази година сме окей.

Представителите на „Демократична България“ видяха причините в действията на предишния кабинет. Йордан Иванов припомни декемврийските протести, които свалиха правителството на Желязков. Демократична България внесе пакет от десни мерки за трайно намаляване на бюджетния дефицит. Тези мерки включват сериозни реформи в администрацията и МВР.

„Демократична България“ сме внесли пакет от десни мерки, които могат да направят така, че да не сме в свръхдефицит. А именно, на първо място, освобождаване поетапно на пенсионерите от системата на Министерството на вътрешните работи. На второ място, държавните служители да започнат да се заплащат осигуровките, както всички български граждани.

Ивайло Мирчев от „Да, България“ също изрази изненада от новината за свръхдефицита. Той припомни, че декемврийските протести са били срещу корупцията и липсата на реформи. Мирчев очаква от „Прогресивна България“ конкретни мерки за постигане на балансиран бюджет. Той разкритикува възможността за теглене на нов дълг вместо реални реформи.

Румен Радев и „Прогресивна България“ дойдоха с много ясна заявка за реформи в бюджета, във финансовата политика и държавата. Очакването към „Прогресивна България“ сега е да бъдат взети конкретни мерки. Да бъде предложен бюджет, в който ние да влезем в тези 3%. Това, което Румен Радев днес ни казва изглежда като оправдание за това, че и тази година трябва да бъдем в 3% дефицит и ще теглим нов огромен дълг, вместо да има нужните реформи и да се стремим за балансиран бюджет в 4-годишната рамка, която така или иначе правителството трябва да предложи.

Партия „Възраждане“ свърза ситуацията директно с процеса по влизане в еврозоната. Цончо Ганев заяви, че това е било напълно очаквано развитие за тях. Възраждане предупреждават, че цената за еврозоната ще бъде платена от всички български граждани. Те посочиха рязкото повишаване на цените като основен негативен ефект.

Ситуацията, в която се намираме ние, със съжаление ще го отбележа, е очаквана от „Възраждане“. Предупреждавахме, че влизането ни в еврозоната ще бъде изключително тежко и цената ще я платим всички ние като граждани, защото цените ще станат по две и те станаха по две.

Експертният анализ допълва картината на политическите спорове в страната. Икономистът Юлиян Войнов предупреди за сериозни институционални рискове пред България. България може да стане първата държава в ЕС, влизаща в еврозоната в условия на свръхдефицит. Публичните финанси се превръщат в заложник на текущите политически противоречия. Анализаторът Михаил Кръстев също изрази песимизъм за бързото решаване на проблема. Той смята, че парламентът трудно ще отпуши блокираните средства от Брюксел. Това подсказва дълъг период на политическа и бюджетна нестабилност.

В публичната дискусия се появиха и исторически предупреждения за финансовата дисциплина. Припомня се позицията на Симеон Дянков за прикриване на реалния дефицит. Той често предупреждаваше за използване на счетоводни хватки в бюджета. Критиците на текущата финансова политика използват тези аргументи и днес. БСП също настоява за по-строга дисциплина и отговорен бюджетен курс.

Йордан Иванов допълни списъка с предлагани реформи от десницата. Той настоява за спешно изграждане на работеща електронна администрация. Тя трябва да служи ефективно на бизнеса и на всички граждани. Преструктурирането на администрацията е ключов приоритет за десните политически сили. Те категорично отхвърлят идеята за нови заеми като решение на проблема.

Не приемаме съждението, че България трябва да тегли още заеми. Най-малко заради честното отношение към всички граждани, които организираха данъчен бунт на ГЕРБ и ДПС, които искаха точно това – да се теглят заеми.

Общата ситуация в Народното събрание остава изключително напрегната. Всяка политическа сила защитава своя собствен прочит на икономическите данни. Решението на Брюксел поставя началото на сложен и труден бюджетен процес. Страната трябва бързо да намери изход от процедурата по свръхдефицит. Това изисква постигане на консенсус по основните финансови параметри.