Парламентът обсъжда нова антикорупционна комисия с разследващи правомощия

Народното събрание обсъжда на второ четене Законопроекта за противодействие на корупцията сред лица на публични длъжности. Основната цел е изграждането на ефективен орган за борба с корупционните практики у нас. Това е ключово условие за изплащане на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост. Новата комисия ще се състои от петима членове, избрани от различни държавни институции. Един представител ще избира Народното събрание, а един ще бъде посочен от президента. По един член ще излъчат Върховният касационен съд и Върховният административен съд. Петият член ще бъде представител на Висшия адвокатски съвет.

Мандатът на новата Антикорупционна комисия е предвиден за срок от пет години. Председателят ще се сменя на ротационен принцип всяка година чрез теглене на жребий. Този модел цели да ограничи политическото влияние върху работата на органа. Законопроектът вече получи подкрепата на 153 депутати по време на гласуването на първо четене. Срокът за предложения между двете четения беше съкратен на четири дни за по-бързо приемане. На първо четене народните представители одобриха възстановяването на този важен държавен орган.

Вицепремиерът Атанас Пеканов съобщи, че Европейската комисия размразява 370 млн. евро за страната ни. Приемането на закона е пряко свързано с тези финансови траншове. Комисията ще притежава собствен ресурс за разкриване и разследване на тежки престъпления. Това включва длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост и търговия с влияние. Органът ще разследва също случаи на пране на пари сред лица на публични длъжности. Министерството на правосъдието предложи структурата да включва и специализирани разследващи инспектори.

Милен Трифонов от „Прогресивна България“ изрази опасения относно новите правомощия:

„Със свито сърце ще подкрепя разследващите функции, защото добре знам, че когато дадем големи правомощия на държавен орган, има сериозна опасност от злоупотреба и опияняване с власт“.

Стефан Арсов от ГЕРБ-СДС подчерта значението на реформата за държавата:

„Приветстваме управляващите за тази реформа и се надяваме тя да не бъде една политическа бухалка. С този законопроект даваме сигнал, че борбата с корупцията не е просто лозунг, а държавен приоритет“.

Дискусията в залата обхвана и ролята на прокуратурата в наказателния процес. Атанас Славов от „Демократична България“ коментира ограниченията пред разследващите:

„Разследващите функции сами по себе си не могат да доведат до резултат във връзка с борбата с корупцията, защото разследването е под контрола на Прокуратурата. Нито един разследващ не може нищо да направи без то да е получило одобрението на прокурора. Каквито и разследващи да създадем, ние не можем да очакваме кой знае какви промени, защото прокуратурата остава нереформирана“.

Работният процес по избора на състава вече е стартирал с първото заседание на номинационната комисия. Велислав Величков от „Продължаваме Промяната“ обърна внимание на вътрешната структура на комисията:

„Важен е директорът на дирекцията, защото той има прекалено голяма власт. Той изпраща в Прокуратурата, когато прецени, че има достатъчно данни за извършени престъпления, но той прекратява също така, когато реши, че няма достатъчно данни. Той може да докара комисията до успех, може да я докара и до провал“.

Проектът предвижда участие на неправителствени организации и експерти в публичните изслушвания. Това добавя елемент на граждански контрол върху избора на членовете. Правната комисия вече одобри текстовете на второ четене.