На първо четене: Депутатите одобриха възстановяването на Комисията за противодействие срещу корупцията

Народното събрание прие на първо четене законопроекта за създаване на нова Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Общо 153 депутати подкрепиха възстановяването на антикорупционния орган по време на пленарното заседание. Гласовете „за“ дойдоха от парламентарните групи на „Прогресивна България“ (ПБ), ГЕРБ-СДС, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Против гласуваха 13 представители на ДПС. Парламентарната група на „Възраждане“ избра да не участва в процедурата по гласуване. Пленарната зала реши също така да съкрати срока за предложения между двете четения. Депутатите разполагат с четири дни вместо стандартните седем за внасяне на корекции.

Законопроектът беше внесен от служебното правителство в края на април тази година. Основната цел на новия закон е изпълнение на условията по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Приемането на документа е пряко обвързано с получаването на значителни европейски средства. Шефката на временната правна комисия Янка Тянкова посочи конкретни финансови рискове пред страната. България може да загуби суми в размер на 214 милиона евро и още 43 милиона евро. Тези плащания зависят от обнародването на новия закон до крайния срок 5 юни.

Новата Комисия за противодействие на корупцията ще има специфична структура на управление. Тя ще се състои от петима членове, избирани от различни институции. Всеки член на антикорупционния орган ще се посочва от отделна власт за осигуряване на баланс. Един представител ще определя президентът на републиката. Народното събрание ще избира един член на комисията чрез гласуване. Общото събрание на Върховния касационен съд (ВКС) и Общото събрание на Върховния административен съд (ВАС) ще излъчат по един представител. Петият член ще бъде посочен от Висшия адвокатски съвет. Председателят на комисията ще се сменя на ротационен принцип, а мандатът на целия състав ще бъде пет години.

Предишната антикорупционна структура беше закрита преди няколко месеца. Нейните функции тогава бяха разпределени между Сметната палата, ГДБОП и Националното следствие. Сегашният законопроект предвижда възстановяване на централизирания модел. Новата комисия ще работи в четири основни направления. Те включват превенция на корупцията и разкриване на корупционни престъпления. Органът ще извършва проверки на имуществените декларации на лицата на публични длъжности. Четвъртото направление е свързано с установяването на конфликт на интереси.

Правосъдният министър Николай Найденов представи мотивите за новия орган пред народните представители. Той подчерта нуждата от ефективен и политически независим инструмент за борба с корупцията.

В последните години бяха направени 2 основни, но противоречащи си реформи за борба с корупцията. През 2023 г. бе създадена самостоятелна комисия за борба с корупцията, а в началото на тази година тя бе закрита, а функциите й – преразпределени

Министърът обясни, че законопроектът е насочен към създаването на прозрачни процедури. Според него е критично важно да се концентрира разследващ потенциал в един орган.

Целта е ефективен орган, това е нужно. Основното изискване по ПВУ е да е политически независим орган, избиран с прозрачни процедури. Нашият законопроект сега пряко засяга превенцията – да има такива правомощия. Трябва да се концентира разследващ потенциал

Опозицията изрази сериозни възражения срещу предвидените разследващи функции на новия орган. Представителите на „Възраждане“ отказаха да подкрепят проекта с аргумента, че той възстановява неработещ модел. Според тях новата комисия няма да доведе до реална промяна в борбата с корупцията. ДПС също гласува „против“, изразявайки несъгласие с предлагания модел или бързината на процедурата. Въпреки това мнозинството придвижи закона напред, за да спази графиците по ПВУ.

Окончателното приемане на закона трябва да се случи до 31 май според изискванията на Министерството на правосъдието. Временната правна комисия вече одобри проекта на 14 май, което позволи влизането му в пленарна зала. Изборът на членовете на новата комисия трябва да приключи до един месец след влизането на закона в сила. Новият модел с ротационно председателство е съществена промяна спрямо минали структури. Целта на този механизъм е да се намали политическото влияние върху работата на комисията. Реформата е част от по-широк процес на институционални промени, изисквани от европейските партньори на България.