Данък върху имотите: Политически риск и икономически детайли в новите предложения
Правителството обсъжда прогресивно облагане на имотите и актуализация на оценките на всеки две години. Въпреки че 86% от българите притежават жилища, само 9% имат втори имот, което ограничава фискалния ефект от нови налози.
Дебатът за облагането на недвижимите имоти в България отново излиза на преден план с нови предложения. Преди близо десет години бивш финансов министър постави темата за баланса между приходите и качеството на средата.
Няма как да имаме виенска инфраструктура с пернишки данъци
, заяви той тогава от висока трибуна. Неговите думи подчертаха разминаването между очакванията на гражданите и готовността за плащане на местни налози. Политическата реалност обаче често спира подобни реформи заради предстоящи избори.
Кметовете в страната обикновено заемат предпазлива позиция по отношение на данъчната тежест. Повечето общини поддържат ставките си в така наречената „златна среда“. Законът позволява на местните власти да определят данък „сгради“ в широк диапазон. Общинските съвети определят данък „сгради“ в диапазон от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка. Въпреки тази свобода, градоначалниците рядко избират максималните стойности. Те предпочитат да избягват конфликти с избирателите си, особено преди местен вот.
През 2023 г. Министерството на финансите предложи методика за актуализация на данъчните оценки. Този опит обаче не доведе до реална промяна в системата. Сегашните идеи включват по-сериозно облагане за хората с повече от едно жилище. Това предложение засяга чувствителна тема в държава с висока степен на частна собственост. 86% от българите притежават собствено жилище, което прави всяка промяна политически рискована. Владислав Горанов също е коментирал бюджетните предизвикателства пред страната в контекста на дефицитите.
Законът и в момента предоставя облекчения за единствено жилище под формата на 50% по-нисък данък. Въвеждането на наказателни ставки за втори имот може да предизвика сериозно обществено недоволство. Статистическите данни показват, че обхватът на подобна мярка би бил сравнително малък. Само 9% от домакинствата в страната разполагат с втори имот според данните на НСИ. Приходите от данък имущество възлизат на около 550 млн. евро годишно, включително такси за сделки и коли.
Правителството обсъжда нова формула за данък „сгради“ и прогресивно облагане според броя на притежаваните имоти. Източници посочват, че тези промени биха влезли в сила най-рано след 2027 г. Обсъжда се и въвеждането на нови правила за имотите, които да регулират пазара по-ефективно. Световната банка препоръчва редовна актуализация на данъчната основа за повишаване на приходите в големите общини. Експерти предлагат данъчните оценки да се обновяват на всеки две години за по-голяма точност.
Фискалният ефект от вдигане на ставките само за второ жилище изглежда ограничен. Увеличение от 30% би донесло едва около 25 млн. евро допълнително в хазната. В същото време цялостна актуализация на данъчните оценки с 30% би донесла допълнително 120 млн. евро. Този подход се смята за по-справедлив и ефективен от чисто административното наказание за притежание.
Кметовете искат да управляват по-голям ресурс, но ако може, да не участват в неговото събиране и формиране.
Тази констатация на бивш министър остава актуална и при сегашните дискусии.
Облагането на луксозните автомобили също не обещава мащабни постъпления. От общо 3,1 млн. леки коли, едва между 5000 и 8000 се класифицират като луксозни. Приходите от тях биха били съизмерими с икономиите от орязана партийна субсидия. Истинският потенциал за общините се крие в прецизирането на оценките по региони. Някои имоти са близо до пазарните стойности, докато други остават силно подценени. Дяволът в тази реформа наистина се крие в детайлите на изпълнението.
