Владислав Горанов: ПБ си оставя вратичка за повече дълг и дефицит, но има право на един изстрел

Бившият финансов министър Владислав Горанов отправи остри критики към текущото управление на публичните финанси. Той подчерта, че политическата формация „Прогресивна България“ (ПБ) трябва да поеме отговорност за фискалната стабилност. Според него държавата е навлязла в период на волунтаризъм след 2020 година. Това е довело до нарушаване на традиционните бюджетни баланси и прекомерен дефицит.

Фискалната политика след 2020 г. премина към тотален волунтаризъм при вземането на решения. Горанов посочва, че пенсиите са увеличавани извън съществуващите формули. Социалните групи са получавали права без оглед на бюджетните възможности. Липсата на дългосрочна отговорност е резултат от кратките мандати и коалиционните управления. В тези периоди Асен Василев е заемал поста финансов министър три пъти. Той е лансирал тезата, че леви мерки могат да постигат десни цели.

Бившият министър сравни настоящата ситуация с Голямата депресия в САЩ. Той припомни, че президентът Франклин Рузвелт е извършил непопулярни реформи в първите си 100 дни. Тези действия са поставили началото на „Новия курс“. Според Горанов обществото е кредитирало Румен Радев и неговото мнозинство със сериозно доверие. Това доверие трябва да се използва за стабилизиране на държавните системи.

ПБ се държат като политически девици, а сякаш не им е за първи път

Горанов обърна внимание на противоречията в данните за дефицита. Той защити работата на кабинета „Желязков“, който управлява 11 месеца. Теменужка Петкова е успяла да приключи 2025 г. с дефицит от 3,5%. Тази цифра е верифицирана от Евростат и НСИ. Превишението над 3% е допустимо заради увеличените разходи за отбрана. Горанов подчерта, че всички дължими суми от минали години вече са отразени в балансите на начислена основа. Това е част от дългата хронология на един предизвестен фискален крах, за който ГЕРБ предупреждава.

Правителството има право на един изстрел за провеждане на непопулярни реформи. Горанов смята, че ПБ си оставя „вратичка“ за по-висок дълг и дефицит. Той предупреди, че хората скоро ще започнат да се питат за кого са гласували. Изпълнителната власт трябва да реши дали ще реже разходи или ще вдига приходи. Според него съкращаването на постоянните разходи е по-реалистичният, макар и непопулярен път.

Относно данъчната политика, Горанов е категоричен срещу премахването на плоския данък. Той определи препоръките на Брюксел за необлагаем минимум като консултативни. Според него прогресивното облагане ще натовари средната класа. Ако вдигането на данъци стане неизбежно, той предлага фокус върху косвените налози. В този контекст дискусията често превръща МВФ в единствената лява партия в България поради настояването за промяна на данъчната система.

Ако го докараме дотам, че е неизбежно да се вдига облагането, най-добре е това да са акциз и ДДС

Дефицитът за 2025 г. от 3,5% е верифициран от Евростат като допустим заради разходите за отбрана. Горанов посочи, че ликвидността в държавата е критична. За първите пет месеца дефицитът е 2,5 млрд. евро. Фискалният резерв е 4,4 млрд. евро, но голяма част от него са целеви фондове. Това оставя правителството почти без кеш за нови разходи.

В политически план Горанов остава активна фигура, въпреки международните санкции. Владислав Горанов продължава да оспорва санкциите по закона „Магнитски“ чрез активна преписка с американското финансово министерство. Той свързва края на политическата криза с изтичането на втория мандат на Румен Радев. Горанов също така подкрепя тезата, че Бойко Борисов би бил разумен избор за премиер при следващо управление. Парламентът вече прекрати неговите депутатски пълномощия, но той запазва ролята си на ключов експерт в ГЕРБ.