5 години некадърност и мързел с бюджета: Хронология на един предизвестен фискален крах

Новата процедура за свръхдефицит е само последната капка в прелялата чаша на българските държавни финанси. Това нито е изненада, нито е началото на бюджетните катастрофи от последните пет години. Кабинетът Радев е единадесетият в това блато. Финансовите министри Росица Велкова и Людмила Петкова критикуваха Асен Василев, а той пък тях. Теменужка Петкова атакува Асен, а Георги Клисурски – нея. Всички тези политически рокади обаче не променят грозната истина. Бюджетната политика от пролетта на 2021 г. досега е пълен провал. Тя е резултат от чист популизъм, страх и мързел.

Думите на Румен Радев за ситуацията са:

безхаберие, некомпетентност, волунтаризъм, популизъм и грабеж

. Това са прекалено възпитани думи за реалното състояние на хазната. Финансовите министри се доказаха като некадърници, а техните премиери – като безхаберници. Членът на Фискалния съвет Любомир Дацов дори заяви в ефир, че

виновниците за фискалните погроми заслужават няколко публични шамара

. Хронологията на тази лавина започва с епохата на Асен Василев.

Асен Василев завари излишък, но като левичар-популист поиска дългове и дефицити. Той стартира лавината и до днес никой не иска да я спре. За него всеки дефицит под -3% означава пропуснати възможности за прахосническо раздаване. През 2021 г. той прецака Еврозоната за три години напред с дефицит от -4,0%. Това се случи заради похарчените 9 милиарда лева за едва 9 работни дни през декември. До днес липсва разумна информация за тези разходи. Въпреки това политиците гласуваха седем негови дефицитни бюджета.

Василев често се хвали с псевдо-постижения. Той твърди, че е заварил дълг от 24% и го е оставил на 22% от БВП. Това е полуистина. Номиналният дълг нарасна с около 16 милиарда лева. Съотношението не се увеличи само заради огромната инфлация, която наду номиналния БВП. Ако бяхме запазили балансирани бюджети, дългът можеше да падне под 15%. За сравнение Гърция намали своя дълг от 200% до 150% за същия период. Служебното правителство след него трябваше да тегли нови 9 милиарда лева дълг, с което съотношението веднага надмина 26%.

Към април 2026 г. бюджетният дефицит е достигнал 1,75 млрд. евро, показват актуалните данни на Министерството на финансите. Само за един месец дупката в хазната се е разширила с още 250 млн. евро. Това потвърждава критиките за липса на контрол върху разходите. Василев твърдеше, че заемите водят до висок растеж, но математиката му е грешна. Вземахме дългове от 3–4% от БВП, а постигахме реален ръст от едва 2%. Това е глупава политика с лоши резултати. В златните години на България имахме излишъци над 3% и реален ръст над 6%.

Росица Велкова и Людмила Петкова бяха просто статисти в поредицата на нищо не правещите министри. Теменужка Петкова говореше за

строга финансова дисциплина

, а Росен Желязков за

финансова консолидация

. Това останаха само празни думи. Бюджетът за 2025 г. беше изпълнен със счетоводни шмекерии. Проектите за 2026 г. бяха още по-лоши, което доведе до протести срещу тези маймунски бюджети. Популистите се отказаха от реформи, за да бъдат харесвани, но точно това свали кабинета им.

Георги Клисурски призна, че

бюджетът му е на автопилот

. Космическият кораб на финансите се засили към сблъсък, а той не направи нищо. Резултатът е най-големият дефицит за целия преход към април. Разходите на правителството за 2025 г. достигнаха рекордните 48,4 млрд. евро, или 41,7% от БВП. Фискалният съвет препоръчва премахване на автоматичните увеличения на заплати и пенсии, които създават инфлационен натиск.

В момента се обсъждат крайни мерки за спасяване на хазната. Възможно е повишаване на осигуровките с 2 процентни пункта и скок на данъка върху дивидентите от 5% на 10%. България получи отсрочка за реформи по Плана за възстановяване и устойчивост, което спаси 400 млн. евро, но системните проблеми остават. Нужни са смели реформи за свиване на разходи, за да не се стигне до още по-тежък свръхдефицит през 2026 г.

От 2005 г. насам няма финансов министър, който да е предложил мащабна приватизация, концесии или съкращаване на държавната администрация. Липсва воля за закриване на излишни министерства и държавни агенции. Сега топката е при Гълъб Донев. Ако той промени бюджетната политика към излишъци и ниски данъци, ще получи подкрепа. Ако продължи по стария път, протестите и изборите ще се окажат напълно безсмислени.