София стана център на европейската психиатрия: Експерти зоват за спешни реформи и подкрепа за семействата
Над 300 водещи психиатри от Европа се събраха в София за престижния форум на ENMESH. Проф. Норман Сарториус и проф. сър Греъм Торникрофт призоваха за спешни реформи, подкрепа за семействата и борба със стигмата в психиатрията.
София прие над 300 водещи психиатри от цяла Европа за един от най-престижните научни форуми в сектора. Столицата стана домакин на 16-ата международна научна конференция на Европейската мрежа за психично-здравни услуги (ENMESH). Събитието събра учени и практици, за да обсъдят темата „Преосмисляне на психичното здраве във време на промяна“. Организатори на мащабната инициатива са Глобална инициатива в психиатрията и Националният център за обществено здраве и анализи.
България е домакин на този реномиран форум за втори път след 25-годишно прекъсване. Конференцията представлява платформа за научен обмен на най-добрите практики в областта. Професионалистите търсят отговори на въпроса как да преосмислят грижите в свят на динамични социални промени. Сред гостите се откроиха две от най-големите имена в световната психиатрия – проф. Норман Сарториус и проф. сър Греъм Торникрофт.
Проф. Норман Сарториус подчертава необходимостта от промяна в езика и подхода към пациентите. Той обяснява, че заболяванията променят формата си заедно с трансформацията на обществото.
„Заболяванията се променят. Променят формата си, защото и ние се променяме. Днес говориш на език, който баща ти или майка ти ще намерят за много необичаен. Начинът, по който хората изразяват своите мисли, се промени. И трябва да научим новия език. Но трябва да променим и услугите, които съществуват в психиатрията. Защото те все още са такива, каквито са били преди 100 години.“
На своите 90 години проф. Сарториус продължава да търси иновативни подходи. Той поставя фокус върху хората, които се грижат за болните у дома. Тези близки често остават без никаква институционална защита или помощ.
„Мисля, че един от приоритетите сега е да обърнем внимание на хората, които се грижат за психично болните. Синове, дъщери, съпрузи. Тяхното натоварване е много голямо. Ходят на работа, гледат децата си и трябва да се грижат и за болните. Те нямат никаква защита и помощ. И страдат толкова много. Трябва да помислим какво можем да направим за тях.“
Статистиката показва, че всяка година един от четирима души страда от някакъв психичен проблем. Проф. сър Греъм Торникрофт, дългогодишен председател на Кралския колеж по психиатрия, акцентира върху липсата на качествена грижа в много европейски страни.
„В началото, преди 25 години, беше пределно ясно, че в много страни в Европа услугите за хора с психични проблеми не са достатъчни и качествени. А цифрите са ясни – всяка година един от четирима има някакъв психичен проблем. Три четвърти от нас познават някой, който има психичен проблем в семейството си. И за да се справим, ни е необходима качествена и достъпна грижа. Която не навсякъде в Европа е осигурена. Затова се обединихме и всяка година събираме професионалистите в тази област.“
Проф. Торникрофт посочва структурните дефицити в източноевропейските страни. Той отбелязва, че големите психиатрични болници остават изолирани от общността. Това води до дългогодишна изолация на пациентите без реална възможност за рехабилитация.
„Подобно на повечето източноевропейски страни, тук болниците са твърде далеч от хората, няма достатъчно услуги в общността, няма спешни кризисни услуги. А в тези големи психиатрични болници понякога хората остават с години, може би дори десетилетия. Почти липсва помощ за рехабилитация, за да бъдат включени в обществото като всички останали. Имаме група психиатри, които идват от Украйна и се занимават с война, травми, ветерани, ранени. Нямам такъв опит. Хората може би чуват и виждат неща, които другите не чуват. Те са параноични и уплашени. Преживяването е същото, лечението е същото. И така опитът, който имам, е релевантен за хора от други страни.“
По време на откриването Илияна Йотова заяви, че психичното здраве трябва да бъде стратегически глобален приоритет. Тя подчерта значението на превенцията и ранната подкрепа за бъдещето на обществото. Можете да прочетете повече за нейната позиция в статията Илияна Йотова: Светът трябва да припознае психичното здраве като национален и глобален приоритет. В дискусиите на форума се включиха и темите за дигитализацията и изкуствения интелект в психиатричните услуги.
Над 70% от хората над 50 години с психично заболяване страдат и от физическо страдание като диабет. Проф. Сарториус, който е и основател на отдела за психично здраве в СЗО, обяснява връзката между физическото и психическото състояние.
„Продължителността на живота се увеличи и сега често психичното заболяване не е единственото. Диабет или сърдечносъдово заболяване. 70% от хората след 50 години имат още едно заболяване. Трябва да мислим как да се справяме с това.“
Специалистите настояват за пренасочване на ресурси към услуги в общността и кризисни екипи. Тези реформи са част от националните стратегии, които целят деинституционализация на грижата. Повече информация за исканията на експертите ще откриете тук: Експерти настояват за всеобхватен закон за психичното здраве.
„Проблемите с психичното здраве са сред основните и най-важни обществени здравни проблеми в света. А като цяло, в световен мащаб, услугите за психично здраве са много недофинансирани. А трябва да си признаем, че грижата за болния е много важна. Затова е важно да видим как можем да помогнем на грижещите се. Трябват ли им пари? Нуждаят ли се от по-съкратено или гъвкаво работно време? Да бъдат напътствани как да се грижат за психично болния или дементния. Просто трябва да променим начина, по който подхождаме към хората.“
Борбата със стигмата остава ключово предизвикателство. Страхът на обществото често изолира нуждаещите се и ги възпира да търсят помощ навреме. Проф. Торникрофт припомня, че психичното страдание е лечим здравословен проблем.
„И трябва да лекуваме тези нагласи в населението, като обясняваме: психиатричното лечение може да е също толкова добро, колкото лечението на диабет, високо кръвно или болка в тазобедрената става. Психиатричното страдание е здравословен проблем като всички останали. Лечим е. Майка ми, когато бях на три години, беше много сериозно депресирана. Лекуваха я с електрошок. Тя се възстанови и като медицинска сестра работи още 20 години. Това трябва да е посланието ни и към правителството, към министъра на здравеопазването, към финансовия министър – трябва да инвестират в психичната помощ. Добре е за обществото, добре е и за икономиката. Искаш ли хора на работното място, които са депресирани и не работят?“
Инвестициите в психично-здравната грижа носят директни икономически ползи чрез по-висока производителност. Форумът в София даде ясен сигнал към институциите за необходимостта от гъвкаво работно време и по-добра социална защита за грижещите се семейства.
