Бакшиши спасяват сезонните работници и в САЩ, и в България

Българите продължават да избират Съединените щати като една от най-предпочитаните дестинации за сезонна работа. Макар първоначалната инвестиция за виза, самолетни билети и престой да надхвърля 3000 евро, трите-четири месеца отвъд океана често носят значително по-високи доходи от един сезон труд по родното Черноморие.

Любопитното е, че въпреки хилядите километри разстояние между България и САЩ, сезонната работа и на двете места има една обща характеристика. Истинските печалби не идват от заплатата.

И в Америка, и в България бакшишите са основният източник на доход за сезонните работници, а разликата се крие в режима на облагане и условията на труд.

„Идеята за работата в Америка е, че събираш повече пари именно от бакшишите“, разказва пред „24 часа – 168 истории“ студентката Екатерина Тошкова, която прекарва три месеца като касиер в щата Ню Джърси. За летния сезон на 2025 г. мобилното приложение, през което работодателят изплаща възнагражденията, показва, че е заработила близо 14 хил. долара (около 12 хил. евро) преди облагането с данъци. След приспадането им остават приблизително 9000 долара.

В тази сума обаче не влизат разходите за визата, самолетните билети, транспорта и първоначалния престой, които още преди заминаването надхвърлят 3000 евро.

За разлика от България в САЩ бакшишите също подлежат на данъчно облагане. В ресторантите клиентите обичайно оставят между 18 и 20% от стойността на сметката, а в много търговски обекти терминалите автоматично предлагат 10%, 15% или повече при плащане с карта. Именно затова реалният доход е по-висок, но и данъчната тежест също расте.

По Българското Черноморие ситуацията е различна. Бакшишите не са задължителни, а в повечето случаи остават извън официалното счетоводство. Така сезонните работници често се осигуряват на минимална заплата, но реално прибират значително повече. Осигуряването е върху минималния осигурителен доход за бранша, който през началото на летния сезон миналата година е 1077 лв. (около 550 евро).

„Заплащането за сезонната работа винаги е било добро, поне при мен. Работата ми като сервитьор на морето е доста по-добре платена от тази в родния ми Средец. С парите от сезона години наред живеех през останалата част от годината. После взимах обезщетение от бюрото по труда три месеца, а до май една минимална заплата ми стигаше“, казва Димитър Стоилов, който вече две десетилетия работи като сервитьор.

През всичките тези години твърдото му възнаграждение почти не се променя. Основната разлика идва от процента върху оборота, който се увеличава с натрупания опит. Ако преди е успявал да се прибере след сезона с около 5000 евро и да не работи през зимата, днес инфлацията вече не му позволява подобен комфорт. Работното ежедневие също почти не се е променило — минимум 10 часа на ден, без почивен ден в разгара на сезона, но с осигурени квартира и три хранения.

В Америка подобни условия далеч не са гарантирани. По време на престоя си в Щатите Екатерина живее в къща с още 19 души и плаща по 150 долара седмично за наем. Работодателят не осигурява храна по време на смяната, въпреки че договорът е за минимум 40 работни часа седмично. Почасовото възнаграждение е 14,5 долара, но именно извънредният труд превръща сезона в доходоносен.

„Около 4 юли работех по 65 часа седмично. След 40-ия час ставката ми ставаше 20,5 долара на час, без бакшишите“, разказва тя.

Данъчната система в САЩ също крие изненади. По време на сезона работодателят удържа данъци, но окончателната равносметка идва едва при подаването на данъчната декларация между февруари и април на следващата година. Тогава човек може да се окаже с доплащане заради щатски данък или здравни осигуровки, но има и случаи, в които получава обратно надвнесени суми.

Някои щати дори не събират щатски подоходен данък. Сред тях е Аляска. „Нефтените компании плащат голяма част от щатските данъци, защото там има огромни природни ресурси. Но животът в Аляска съвсем не е лесен — студено е, тъмно е и буквално се бориш, за да оцелееш“, казва Петя Кардамова.

Само на 25 години, тя вече има няколко сезона зад бара — както по Българското Черноморие, така и в САЩ. През лятото на 2025 г. работи за един от най-големите туристически оператори в Аляска — компания с близо 150-годишна история, започнала като круизен превозвач, а днес част от международен туристически концерн за милиарди долари.

„Те отлично знаят, че наемат източноевропейци за лятото и трудът ни струва по-малко, отколкото този на американците. За нас обаче тези пари пак са много добри, защото в България трудно могат да се изкарат“, казва Петя Кардамова.

След края на сезона тя се прибира с над 34 хил. долара (почти 30 хил. евро). Цената обаче е сериозна — десетки извънредни часове всяка седмица.

„Имаше две седмици, през които направих близо 160 часа. Половината се плащаха по стандартната ставка, а останалите — с 50% увеличение. Въпреки това аз нямах най-доходоносните вечерни смени. Те се даваха на колежката ми, която вече беше работила там предишното лято.“

Кариерата в американския ресторантьорски сектор обаче не зависи само от стажа. За някои позиции се изисква и квалификация. Петя започва като бъсър — помощник-сервитьор, който отсервира масите. След три седмици споделя, че има опит като барман в България, а работодателят дава шанс да се премести зад бара. За тази позиция обаче първо трябва да изкара задължителен онлайн курс, да издържи тест и да плати около 50 долара за сертификата.

Това е една от съществените разлики с България. „Работила съм няколко сезона на бар в Синеморец и заплатата почти не се променяше. Единственото изключение беше ковид лятото, когато всички почиваха по нашето море. После всичко се върна постарому — извънредният труд не се плащаше, а доходът зависеше основно от оборота и бакшишите.“

Условията у нас обаче имат своите предимства — работодателят осигурява квартира, две хранения и жилище на пешеходно разстояние от работното място. В Аляска храната също е осигурена, но общежитието струва по 110 долара седмично и се намира на около половин час път. Компанията предоставя автобус веднъж на час, а ако човек го изпусне, остава само една възможност.

„Ставах в 5,30 сутринта, за да хвана автобуса. Два-три пъти го изпуснах с няколко минути и тогава разчитах на стоп. За щастие, винаги някой спираше.“

След края на сезона идва и времето за пътуване. „От Ню Джърси няколко пъти ходих до Ню Йорк, Пенсилвания и Вашингтон. Влакът струваше около 20 долара в посока. До Флорида летях със самолет — билетите не бяха скъпи, но хотелите и такситата излязоха доста повече“, разказва Екатерина.

По данни на американското Бюро по транспортна статистика средната цена на вътрешен самолетен билет в САЩ е около 388 долара, без включен допълнителен багаж — разход, който почти всички сезонни работници от България правят поне два пъти.

В крайна сметка сезонната работа в Америка невинаги носи по-висока печалба сама по себе си. Истинската разлика идва, когато има извънреден труд, квалификация или позиция, която позволява повече бакшиши. На Българското Черноморие формулата остава по-различна — основният доход продължава да зависи от оборота на заведението и щедростта на клиентите.

„Днес ресторантьорското образование почти не влияе на заплащането у нас. На мен ми беше полезно само веднъж — когато кандидатствах за работа в хотел в Слънчев бряг. Там искаха диплома, защото иначе щяха да ме назначат като помощник-сервитьор, а това означаваше и по-ниско възнаграждение“, обобщава Димитър.

Разликите между двете дестинации са множество, но въпреки цени, които растат и по нашето крайбрежие, сезонната работа продължава да привлича хиляди българи към американския пазар на труд.