Ресторантите в България: Рекорден оборот от 3,5 милиарда евро и двойно по-скъпи менюта
Секторът на заведенията у нас отчита безпрецедентен растеж, надминавайки нивата отпреди пандемията. Въпреки рекордните обороти и високата рентабилност, цените в ресторантите продължават да изпреварват инфлацията.
Годишният оборот на заведенията по всяка вероятност вече е над 3,5 млрд. евро - два пъти повече от преди пандемията
Българските ресторанти и заведения отдавна не са в криза. Секторът се възстанови напълно още през 2023 година. Въпреки това цените в обектите продължават да растат главоломно. Собствениците често използват икономическите трудности като оправдание за поскъпването.
Данните обаче показват съвсем различна реалност. Годишният оборот на заведенията у нас вече надхвърля 3,5 милиарда евро. Тази сума е двойно по-голяма спрямо нивата преди пандемията. Българската стопанска камара (БСК) представи подробен анализ по темата. Той включва данни от НСИ, НОИ и анкети сред бизнеса.
Пандемията засегна тежко ресторантьорството през 2020 година. Тогава печалбите се свиха с 24% заради ограниченията. Този спад беше значително по-малък в сравнение с хотелиерския сектор. Там загубите достигнаха цели 49%. Доставките по домовете помогнаха на ресторантите да компенсират затварянето.
Държавата също подкрепи бранша със сериозни икономически мерки. ДДС за заведенията беше намален на 9% до края на 2024 година. Програми като „60/40“ помогнаха за запазване на заетостта. Още през лятото на 2021 година туризмът започна бързо съживяване.
Оборотът на заведенията демонстрира постоянен и значителен възход. През 2019 година той е бил 3,3 милиарда лева. През 2020 година падна до 2,6 милиарда лева. След това започна рязко и стабилно увеличение. През 2021 година оборотът достигна 3,5 милиарда лева. През 2022 година сумата вече беше 4,8 милиарда лева. През 2023 година тя нарасна до 5,8 милиарда лева. За 2024 година се очаква оборотът да достигне 6,6 милиарда лева.
Ръстът на оборотите е съпроводен от сериозен скок в цените. Общата инфлация за същия период е двойно по-малка. Статистиката на НСИ потвърждава този негативен за потребителите тренд. През последната година цените в заведенията скочиха с около 10%. Общата инфлация за същия период е едва 5,6%.
Институтът за пазарна икономика също предоставя показателни данни. Цените в ресторантите са се повишили със 110% от 2015 година насам. За същия период общата инфлация в страната е само 43%. Нито разходите за труд, нито тези за ток оправдават този скок. Тези данни показват, че ресторантьорите искат постоянно нови облекчения без реално основание.
Секторът на заведенията е абсолютен първенец в икономическото съревнование. Общият оборот на всички предприятия е нараснал с 56% за пет години. Заведенията обаче надминават тези показатели със значителна разлика. Намаляването на данъците не доведе до по-ниски цени за клиентите.
Добавената стойност е ключов показател за реалната рентабилност. Тя отчита междинните разходи и успеха на бизнеса. Добавената стойност в сектора се е увеличила 2,1 пъти за последните пет години. През 2019 година тя беше малко над 1 милиард лева. През 2023 година вече достигна 2,18 милиарда лева.
Собствениците са удвоили дохода, от който плащат заплати и данъци. Рентабилността на този бизнес е изключително висока. Браншът често се оплаква и изисква допълнителна държавна помощ. Финансовите отчети на големите фирми разкриват съвсем друга картина.
Има огромна разлика между цената на суровините и приходите от продажби. При големите търговски вериги средният марж е около 5-7%. Нощните клубове отчитат до 85% разлика между разходите за продукти и приходите. Дори след плащане на заплати и наеми, печалбата остава висока. Подобна възвръщаемост е изключителна рядкост за други икономически дейности.
Баровете и питейните заведения също се радват на висока доходност. Надценките на алкохола в тези обекти са огромни. Маржът при тях достига до 85% от стойността на продукта. След всички разходи за енергия и персонал остават 10-15%. При кафето печалбата е още по-впечатляваща. Крайната цена е десетки пъти по-висока от цената на суровините.
Ресторантите поддържат около 40% разлика между своите приходи и разходи. Веригите за бързо хранене се справят дори по-добре. Те нямат големи разходи за персонал поради системата на самообслужване. Стандартизираните порции помагат за намаляване на брака до минимум.
Големите вериги използват ефективни методи за данъчно оптимизиране. Често всяко отделно заведение е регистрирано като различно юридическо лице. Тези фирми са собственост на свързани физически лица. Така отделните обекти могат да показват нулева печалба пред държавата. Реалната рентабилност остава скрита чрез плащане на високи такси към други фирми.
Бизнесът със заведения се оказва изключително печеливш в България. Докато потребителите плащат все по-високи сметки, секторът бележи рекорди. Това се случва на фона на постоянни искания за държавна подкрепа. Подобно на ситуацията, в която летищата се превръщат в търговски зони, заведенията максимизират печалбите си.
