Янаки Стоилов: Концентрацията на власт в малко хора отслабва публичните институции
Конституционният съдия Янаки Стоилов предупреди, че концентрацията на икономическа и финансова власт в малко хора застрашава демократичния характер на държавата. По време на дискусия за 35-годишнината на Конституцията, той подчерта необходимостта от нови принципи за разделение на властите.
В България се проведе мащабна дискусия на тема „Конституционализъм и народовластие“. Форумът отбеляза важен юбилей за българската държавност. Отбелязваме 35 години от приемането на Конституцията на Република България от Седмото Велико народно събрание. В рамките на събитието конституционният съдия Янаки Стоилов направи задълбочен анализ на съвременното състояние на властта. Той предупреди за сериозните рискове пред демократичния ред.
Основният акцент в изказването на Стоилов бе поставен върху размиването на границите между държавната и частната власт. Според него съвременният свят е изправен пред нови предизвикателства. Съсредоточаването на икономическа, финансова и информационна власт в малко хора води до превръщането на държавата в олигархична по същество. Това се случва дори когато формалните демократични процедури се спазват стриктно. Стоилов подчерта, че новите технологии и изкуственият интелект също се превръщат в инструменти на огромна власт.
„Социалните неравенства поставят обществата пред задълбочаващ се проблем от конституционно естество. Според конституцията цялата държавна власт произтича от народа. Но в обществото има и други власти с не по-малка сила – икономическа, финансова, информационна. Решаващите прилагането на изкуствен интелект също придобиват все по-голяма власт. Те разполагат с огромни ресурси и придобиват глобален наднационален характер, а правото като се започне с конституциите все още не ги регулират с такъв интензитет, както правят това по отношение на държавната дейност“
Янаки Стоилов изрази загриженост относно отслабването на публичната власт на национално и международно ниво. Той дефинира олигархичната власт като система, която обслужва частни интереси чрез корупция или други механизми. Принципът за разделение на властите трябва да стане универсален принцип за цялостната организация на обществото. Това е основно предизвикателство за бъдещото развитие на конституционализма.
„Съсредоточаването на различни видове власт в ръцете на малко хора води до отслабване на публичната власт на национално и на международно ниво. В резултат на това въпреки че държавата формално остава демократична по същество тя става по-скоро олигархична. В такава среда корупцията е само един от начините за обслужване на частни интереси, но олигархичната власт не е непременно или изцяло криминална. Затова се налага принципът за разделение на властите да стане универсален принцип за организация на обществото. Това е задача, която вероятно трябва да се решава от следващото поколение конституции“
Лидерът на БСП Крум Зарков, който бе и организатор на форума, също се включи в дебата. Той припомни, че Конституцията от 1991 г. поставя за цел превръщането на България в демократична, правова и социална държава. Тези три дефиниции са фундаментално свързани с политическата идентичност на социалистическата партия. Зарков подчерта, че социалните неравенства днес се превръщат в конституционен проблем.
В дискусията участва и президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. Той изтъкна социалните постижения на страната в международен контекст. България заема място в първата десетка на страните членки на Международната организация на труда по брой ратифицирани конвенции. Това е показател за ангажираността на държавата към трудовите и социалните стандарти.
Конституционалистът Наталия Киселова даде висока оценка на основния закон. Тя определи Конституцията като модерен акт, който успешно преминава през геополитическите превратности. Според нея законът е успял да положи основите на гражданското общество у нас. Тя обаче отбеляза, че парламентаризмът в европейската демокрация е подложен на изпитания и кризи, които изискват неговата рационализация. Киселова призова за критичен поглед към начина, по който функционират днешният парламент и правителство.
