Климатичните преговори в Анталия поставят обещанията на изпитание
COP31 започва в Анталия на 9 ноември. Турция е домакин, а Австралия ще ръководи преговорите за климатичните действия и енергийния преход.
COP31 започва в Анталия на 9 ноември и ще продължи до 20 ноември. Турция е домакин, а Австралия ще ръководи преговорите между делегатите, съобщава Дойче веле. Основният въпрос е дали страните ще преминат от обещания към конкретни действия срещу климатичните промени.
Преговорите ще се проведат на фона на суши, наводнения и екстремни горещини. Според Дойче веле ООН вече е заключила, че целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса спрямо прединдустриалните нива не може да бъде постигната. Емисиите на въглерод продължават да растат, а преходът от въглища, петрол и газ отново ще бъде сред спорните теми.
Домакините Турция и Австралия подкрепят цел за увеличаване на дела на електроенергията в световното енергийно потребление до 35% до 2035 г. спрямо около 20% днес. Анализ на Международната агенция по енергетика, цитиран от Дойче веле, сочи, че ускорената електрификация може да намали сметките за внос на горива с над 400 милиарда долара до 2035 г. спрямо равнищата от 2025 г.
През октомври ЕС планираше да постави енергийната сигурност в центъра на усилията си за по-бърз зелен преход на COP31. Според Дойче веле целта за електрификация може да привлече държави, зависими от внос на изкопаеми горива. Саудитска Арабия обаче се противопоставя на договорености за постепенното им спиране. Китай също може да възрази срещу външен натиск върху националната му енергийна политика.
Климатичният експерт Дейвид Виктор от Калифорнийския университет в Сан Диего предупреди, че не бива да се очаква прекалено много от тазгодишната среща. Той отбеляза, че решенията на COP изискват единодушие и всяка държава може да блокира широко споразумение.
Няма съмнение, че можем да правим повече.
Виктор вижда по-голям шанс за практически промени в по-малки съюзи между правителства и компании. Те могат да работят по решения в авиацията, корабоплаването и електрическата мобилност. „Парижкият процес е важен. Той трябва да продължи. Но цялата работа ще бъде свършена в клубовете“, заяви той пред Дойче веле.
Финансирането също ще бъде сред спорните въпроси. На климатичната среща на ООН в Баку през 2024 г. индустриализираните страни се съгласиха да осигуряват поне 300 милиарда долара годишно за климатично финансиране до 2035 г. Разговорите за източниците на тези средства продължават. Експертът по климата Ян Ковалциг от „Оксфам Германия“ заяви, че подкрепата за развиващите се страни остава далеч под необходимото.
Австралия ще трябва да търси съгласие между държави с различни интереси, включително големи износители на изкопаеми горива. Британският „Гардиън“ отбелязва, че климатични активисти поставят под въпрос способността ѝ да води преговори за отказ от въглища, газ и петрол, докато развива собствен износ на тези горива.
Австралийският учен Бил Хеър призова страната да продължи работата по план за отказ от изкопаеми горива. Той посочи, че тези горива са свързани с около 75% от световните емисии и че бързият преход е необходим за ограничаване на затоплянето.
