Проект: ЕС поставя енергийната сигурност в центъра на позицията си за COP31
Проект на позиция за COP31 свързва ускорения преход от изкопаеми горива с енергийната сигурност, достъпността и намаляването на зависимостите.
ЕС планира да използва енергийната сигурност като аргумент за ускоряване на прехода от изкопаеми горива. Това предвижда проект на позиция за COP31, видян от Euronews.
Документът свързва чистата енергия с по-сигурни и достъпни доставки и с намаляване на стратегическите зависимости. Според Euronews той е датиран 5 октомври. Министрите на финансите от ЕС се очаква да потвърдят позицията за климатичното финансиране на 9 октомври.
В документа се посочва, че преходът към възобновяеми и нисковъглеродни източници е важен за сигурността и достъпността на енергията.
ЕС признава, че справедливият, организиран и равнопоставен преход от изкопаемите горива към възобновяеми и нисковъглеродни енергийни източници и енергийна ефективност е от основно значение за енергийната сигурност, достъпността и наличието на енергия за всички.
СвързаноДоклад: Възобновяемата енергия и термопомпите намаляват газовата зависимост на ЕС
Според Euronews документът отчита зависимостта на ЕС от външни доставчици. Съюзът разчита все повече на втечнен природен газ от САЩ, а загубата на руски доставки повиши сметките на домакинствата и индустрията. Войната в Близкия изток и нарушенията в доставките от държавите от Персийския залив допълнително изложиха уязвимостта на Европа.
Високопоставен служител на Европейската комисия, пожелал анонимност, заяви, че климатичната политика има и икономически, и геополитически мотиви.
Не провеждаме климатична политика само заради климата, а и по икономически и геополитически причини. По същество това е програма за икономическа модернизация и освобождаване.
ЕС признава, че затоплянето вероятно ще надхвърли прага от 1,5°C по Парижкото споразумение през следващите десетилетия. Брюксел обаче настоява правителствата да ограничат мащаба и продължителността на това превишаване.
Euronews съобщи през септември, че посланиците на ЕС искат COP31 да ускори внедряването на чиста енергия и отказа от изкопаеми горива. Сред целите са по-широка електрификация, утрояване на възобновяемата енергия и удвояване на подобренията в енергийната ефективност до 2030 г. Дневният ред на срещата в Анталия включва енергийната сигурност, мрежовата инфраструктура, диверсификацията и ефективността.
ЕС призовава големите замърсители да повишат амбициите си и да представят по-силни национални климатични планове. Китай, САЩ и Индия са отговорни съответно за 29,2%, 11,1% и 8,2% от глобалните емисии през 2024 г. Делът на ЕС е 5,9%, според данни на Съвместния изследователски център на Европейската комисия.
На COP29 през 2024 г. страните приеха цел за поне 300 млрд. долара климатично финансиране за развиващите се държави годишно до 2035 г. Те призоваха общото финансиране от публични и частни източници да достигне поне 1,1 трлн. долара годишно. ЕС се противопоставя на нови финансови ангажименти и посочва приноса си от 42,7 млрд. евро през 2024 г.
Високопоставеният служител на ЕК заяви, че Съюзът е готов да изпълни досегашните си ангажименти, но не и да поеме допълнителни.
Готови сме да изпълним досегашните ангажименти, но няма да поемаме допълнителни.
Енергийните предизвикателства личат и в Полша, където въглищата осигуряват повече от половината електропроизводство. Страната изгражда плаващ терминал за втечнен газ край Гданск. Очаква се той да заработи в началото на 2028 г. и да добави капацитет за регазификация от 6,1 млрд. куб. метра годишно, съобщава The Guardian.
Комисарят по действията в областта на климата Вопке Хукстра заяви при посещение във Фиджи и Тувалу, че споразумението от Париж трябва да се изпълнява по-бързо.
Трябва да ускорим изпълнението на Парижкото споразумение, водени от науката, да изпълним вече поетите ангажименти и да осигурим по-добър достъп до климатично финансиране, особено за най-уязвимите.
COP31 ще се проведе от 9 до 20 ноември.
Още по темата: Шефчович отива в Пекин при дефицит от €1 млрд. дневно с Китай
