България чества 35 години от приемането на съвременната си Конституция

България отбелязва 35-ата годишнина от приемането на Конституцията, която положи основите на демократичния ред и правовата държава.

България чества 35 години от приемането на съвременната си Конституция

Снимка: Министерство на правосъдието

Време за четене: 2 мин. 12 юли 2026

България отбелязва значима годишнина в своята съвременна история. Навършват се 35 години от приемането на Конституцията на Република България. Този документ постави основите на новата демократична държава. Той утвърди принципите на правовия ред и разделението на властите. Министерството на правосъдието подчерта значението на този обществен договор за нацията.

Ведомството посочва, че върховният закон е фундамент на държавността. Той защитава основните права и свободи на всички граждани. **Действащата Конституция е приета от VII велико народно събрание на 12 юли 1991 г.** Тя влиза в сила само ден по-късно, на 13 юли 1991 г. Този акт бележи началото на нов етап за страната ни.

Председателят на Народното събрание Рая Назарян определя Конституцията като гарант за националния интерес. Върховният закон е отправна точка за развитието ни като нация. **Този върховен закон отменя предходната Конституция на Народна република България от 1971 г.** Това е ключов момент за скъсването с тоталитарното минало на България.

От правосъдното министерство определят документа като нещо повече от правна рамка. Той обединява обществото около фундаментални ценности.

„Конституцията е повече от юридически документ. Тя е обществен договор, който ни обединява около ценностите на свободата, справедливостта, законността и човешкото достойнство. В продължение на 35 години тя е гарант за стабилността на държавността и ориентир за развитието на българските институции“

Върховният закон служи като постоянен ориентир за българските институции. Той гарантира стабилността на държавното управление през десетилетията. **Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат.** Това осигурява йерархията и предвидимостта в правната система. Всяко законодателно решение трябва да съответства на нейните разпоредби.

Историческият контекст на приемането ѝ е свързан със стремежа към свобода. Андрей Гюров припомня традициите на българския конституционализъм в свои изказвания. Днешният основен закон продължава тези демократични идеали. **Република България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите.**

Министерството на правосъдието акцентира върху укрепването на институциите. Основен приоритет остава независимостта на съдебната власт. Доверието на гражданите в правосъдието е от критично значение за обществото. Работата за върховенството на правото трябва да бъде постоянен процес.

„Днес отговорността ни е не само да пазим духа и буквата на Конституцията, но и да работим за укрепването на върховенството на правото, независимостта на съдебната власт и доверието на гражданите в правосъдието. Това е пътят към по-силна, по-справедлива и по-модерна България“

Тази отговорност лежи върху всички държавни органи и граждани. Конституцията не е просто текст, а жив инструмент за демокрация. Тя осигурява механизми за контрол и баланс между властите. Разделението на властите предпазва от злоупотреби и гарантира свобода. През изминалите 35 години документът доказа своята устойчивост. Той премина през редица предизвикателства на прехода към демокрация. Днес България е модерна държава благодарение на тези конституционни основи. Справедливостта и законността остават водещи цели за нашето общо бъдеще.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *