Симона Велева: Институциите и хората са проблемът, а не българската Конституция

Тридесет и пет години след приемането на основния закон на България, дебатът за неговата ефективност остава актуален. Докторът по конституционно право Симона Велева сподели своя експертен анализ в ефира на „Денят започва“. Тя подчерта, че Конституцията не е причина за институционалните блокажи в страната. Проблемите произтичат от начина, по който институциите и техните ръководители изпълняват своите задължения. Българската Конституция действа от 35 години и е най-дълголетната републиканска основна рамка в историята ни. Според Велева документът е доказал своята изключителна устойчивост през десетилетията. Той е успял да преведе държавата през множество тежки политически кризи.

Доктор Велева разглежда Конституцията като ценностен консенсус, а не просто като технически текст. Тя вярва, че обществото ни е обединено около принципите на независимата съдебна система и разделението на властите. Защитата на основните човешки права и идеята за правова държава остават водещи приоритети.

„35 години – това е най-дългодействащата републиканска Конституция, която надживя кризи, упреци и проблеми и ни изведе през тях. Това показва, че тя не е просто технически документ, а ценностен консенсус, който успя да се справи и да се защити от всички опити за посегателство срещу нея.“

Експертът посочи, че България вече е преминала през началните етапи на своето демократично развитие. Страната се намира в зряла възраст и знае своите цели. До момента са извършени шест промени в основния закон. Част от тях бяха необходими за интеграцията на страната в Европейския съюз. Велева смята, че този процес е завършил успешно с приемането в Шенген и подготовката за еврозоната. Останалите изменения се фокусират почти изцяло върху главата за съдебната власт.

Конституционният съд отмени мащабни промени от 2023 година, като запази само част от текстовете за президентските правомощия. Тази ситуация беше определена от Велева като сериозен неуспех за тогавашните реформаторски намерения. Съдът не постигна необходимото мнозинство по въпроса за правомощията на държавния глава поради разпределение на гласовете шест на шест.

„За голямо съжаление най-мащабната промяна от 2023 година катастрофира изцяло в Конституционния съд. Тя не беше отменена напълно само в частта за измененията на президентските правомощия, защото Конституционният съд не постигна необходимото мнозинство – разделението беше 6 на 6 гласа.“

Сериозен структурен проблем остава функционирането на органи с изтекъл мандат. Мандатът на сегашния Висш съдебен съвет е изтекъл още през 2022 година. Органът е избран през 2017 година и продължава да взема ключови решения за системата. Велева подчерта, че промените в Закона за съдебната власт целят именно възстановяване на нормалността. Надежда Йорданова от ДБ също посочва, че законодателните стъпки са само началото на дългия път. Според Велева обаче в новия закон липсват ясни критерии за избор на нови членове на съдебните органи. Това е съществена слабост, която трябва да бъде коригирана.

Темата за съдебната реформа не може да бъде изчерпана само с текстове на хартия. Обществото очаква конкретни резултати по знакови криминални случаи. Велева спомена имената на Мартин Божанов – Нотариуса и Пепи Еврото като символи на проблемите в системата. Без ефективни разследвания срещу магистрати, обвързани с тези лица, реформата ще остане илюзорна. Велислав Величков потвърждава, че реалната реформа на съдебната власт е едва в самото си начало.

Политическите конфликти през последните години са забавили важните процеси. Велева коментира, че предходни промени са овластили прокуратурата по непропорционален начин. Това е нарушило баланса в конституционния модел. Ограничаването на тези сили изисква последователност и силен граждански натиск.

Важен акцент в анализа беше поставен върху правомощията на президента при назначаване на служебни кабинети. Велева определи тези промени като плод на политическа сделка, а не на широк обществен консенсус.

„Тези промени бяха резултат на една политическа сделка, а не на ценностен консенсус. За мое огромно съжаление орязването на президентската институция и нейните правомощия не даде добър ефект.“

България функционира като парламентарна република от хибриден тип. В този модел президентът има решаваща роля по време на кризи. Велева очерта три качества за бъдещия държавен глава: познаване на институцията, способност за обединение и висок интегритет. Промените в Закона за съдебната власт все още не представляват цялостна съдебна реформа според експертите. Тя призова за защита на принципите на правовата държава чрез активна гражданска позиция.