Стефан Белчев настоява за край на автоматичния ръст на директорските заплати в държавния сектор

Председателят на Подкомисията за контрол на публичните средства Стефан Белчев призова за спешна реформа в държавните структури. Той настоява за премахване на автоматичното увеличение на директорските заплати чрез минималната работна заплата (МРЗ). Белчев, който представлява „Прогресивна България“, алармира за сериозни социални дисбаланси в публичния сектор. Докато редовите служители чакат актуализация на доходите си с години, заплатите на ръководствата нарастват главоломно.

През последните три години възнагражденията на членовете на Управителните съвети (УС) и Изпълнителните директори (ИД) са се увеличили значително. Автоматичният скок достига 50 процента ръст за периода 2024-2026 година. Този процес се задейства след обвързването на МРЗ с 50 процента от средната заплата за страната. отказ от автоматично вдигане на депутатските заплати е друга дискутирана мярка в тази посока.

Белчев посочва, че възнагражденията на ръководствата са обвързани с МРЗ чрез чл. 56 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия (ППЗУП). Според него този автоматичен ръст трябваше да бъде регулиран с твърди тавани. Липсата на такива ограничения води до парадоксални ситуации в ключови сектори. Държавните болници изпитват тежки ликвидни проблеми и трупат дългове. Лекари и медицински сестри протестират за достойни възнаграждения, докато заплатите на бордовете растат автоматично.

„Автоматичният скок: 50 процента ръст за 3 години (2024-2026). След обвързването на минималната работна заплата (МРЗ) с 50 процента от средната за страната се задейства лавинообразен ефект по веригата. Тъй като възнагражденията на ръководствата са обвързани с МРЗ чрез чл. 56 от ППЗУП, за три години техните основни заплати скочиха с близо 1,5 пъти! Този автоматичен ръст можеше и трябваше да бъде регулиран с твърди тавани, за да се избегнат бруталните социални дисбаланси“

Друг пример за неефективност е Националният дворец на културата (НДК). Дружеството генерира милионни загуби, но управлението му получава автоматични актуализации на заплатите. Подобна е ситуацията и в шестте държавни горски предприятия. Редовите лесовъди работят при тежки условия за ниски възнаграждения. В същото време управителните органи се радват на огромни суми. мениджър с висока заплата често получава допълнителни бонуси, които остават скрити.

Белчев разкрива съществуването на нормативни „вратички“. Използват се промени в показателите за оценка на финансовия резултат и добавената стойност. С одобрението на ресорните министри тези критерии се пренаписват изкуствено. Така се поддържат високи бални оценки и високи месечни заплати. Допълнителни средства се раздават и през Одитните комитети, където се назначават външни кадри. Техните възнаграждения също скочиха автоматично с 50 процента за броени часове работа месечно.

Министерството на финансите вече предприема стъпки за решаване на проблема. За Бюджет 2026 се предлага премахване на автоматичните механизми за индексиране на заплатите в целия публичен сектор. Това включва министри, премиер, регулатори и съдебната система. Бизнесът и синдикатите очакват реформи в бюджета за 2026 година, които да ограничат тези разходи. Планира се намаляване на разходите за персонал с 10% от 1 септември 2026 г., без да се засягат индивидуалните заплати на служителите.

Финансовият министър Гълъб Донев официално откри бюджетната процедура и изложи мерките за ограничаване на автоматизма. Изключение от новите правила ще се прави единствено за учителските заплати. Целта е да се запази подкрепата за образованието, докато се режат бонусните механизми в други категории. Стефан Белчев настоява за пълна прозрачност и забрана за скрити бонуси по Колективните трудови договори за висшия мениджмънт.