Първи тест за 52-ия парламент: Прекратяване на автоматичното вдигане на депутатските заплати

Почти три десетилетия българският парламент отказва да промени едно специфично правило в своя правилник. Става въпрос за автоматичното актуализиране на депутатските възнаграждения на всеки три месеца. Този механизъм гарантира постоянен ръст на доходите на народните избраници, който често изпреварва икономическата логика. Новият 52-и парламент е изправен пред първия си сериозен морален тест. Победителите в изборите трябва да решат дали ще запазят това статукво, или ще предложат по-справедлива формула за обществото.

Възнагражденията на народните представители са равни на три средни месечни заплати в обществения сектор. Това правило е заложено в правилника за дейността на Народното събрание и се прилага без изключение. Само две седмици след като новите депутати положат клетва, статистиката ще обяви данните за средната заплата. Резултатът ще бъде ясен – на 1 юни техните възнаграждения ще се повишат автоматично. За народните представители, които са били част от предишни състави, това не е изненада. Те са свикнали доходите им да растат с темпове, надвишаващи инфлацията.

Сегашната основна брутна депутатска заплата е равна на три средни месечни възнаграждения в обществения сектор за предходното тримесечие.

Към настоящия момент основната заплата възлиза на 4463 евро. Това обаче е само началната точка на изчислението. Всеки народен представител обикновено членува в поне две постоянни комисии. Всяко участие добавя по 15% към основната сума. Така възнаграждението бързо достига 5801 евро. Към тази сума се добавят и проценти за трудов стаж. При среден стаж от 15 години се добавят още 15%, което вдига общата сума до 6673 евро. Допълнителни 10% се полагат за научни звания като „доктор“. Не трябва да се забравят и представителните пари, които достигат до две трети от основната заплата. Тези средства не се облагат с данъци, тъй като се третират като разходи за дейността.

Проблемът се корени в липсата на аналог на този механизъм в останалата част от икономиката. Никъде другаде в България заплатите не се вдигат автоматично на всяко тримесечие. В частния сектор корекциите се правят веднъж годишно въз основа на финансовите резултати. В бюджетната сфера всичко зависи от гласуването на държавния бюджет всяка есен. Често инфлацията изпреварва увеличението на доходите за държавните служители. При депутатите обаче процесът е автоматизиран и не изисква гласуване или обществено обсъждане.

Никъде в България няма – нито в бюджетната сфера, нито в бизнеса, механизъм, който да позволява всяко тримесечие заплатата да се увеличава с какъвто и да е процент.

Историческият преглед показва, че този модел е наследство от 38-ото Народно събрание (1997-2001 г.). Сегашният механизъм за определяне на възнагражденията е приет още през 1997 година. Тогава аргументите са били, че статистиката в държавния сектор е по-прозрачна от тази в частния. По онова време заплатите в публичната сфера са били по-ниски. Днес ситуацията е коренно различна. Средната заплата в обществения сектор редовно изпреварва тази в частния бизнес. Това се дължи на постоянните увеличения в бюджетната сфера, които автоматично вдигат и парите на депутатите.

Освен финансовата дисциплина, в парламента се обсъждат и други мерки за контрол на народните избраници. Пример за това е предложение за всекимесечни дрегери в парламента, които да лишават от заплата провинилите се депутати. Подобни инициативи целят да върнат доверието на гражданите в институцията.

Данните показват сериозна диспропорция в растежа на доходите. От 2019 г. досега депутатските заплати са се увеличили със 124,8%. За същия период възнагражденията в частния сектор са нараснали със 101%. Този ръст се случва без връзка с производителността на труда или брутния вътрешен продукт. Предложената алтернатива е въвеждането на механизъм, подобен на „швейцарското правило“ при пенсиите. Това би означавало заплатите да се индексират веднъж годишно според инфлацията и ръста на доходите. Друг вариант е обвързването на ръста със средните нива в частния сектор, което би отразило по-точно реалната икономическа ситуация в страната.

Добавките за участие в комисии и трудов стаж значително надвишават основния размер на заплатата. Всяка година през декември се наблюдава един и същ феномен. Бюджетните организации раздават бонуси, което рязко вдига средната заплата за обществения сектор. Този изкуствен скок автоматично се прелива в депутатските възнаграждения през следващото тримесечие. Промяната на този модел е необходима стъпка към справедливост във време на икономически предизвикателства.