Владислав Горанов: Проблемите във фиска не са от вчера, а се трупат от 2021 година

Бившият финансов министър Владислав Горанов направи остър коментар за състоянието на държавната хазна. Според него натрупаните проблеми във фискалната рамка са резултат от решения, взети след 2021 година. Представителят на ГЕРБ-СДС посочи, че политическата криза е основен двигател на финансовата нестабилност. Той разкритикува подхода на Асен Василев и предходните служебни правителства.

Владислав Горанов твърди, че държавата е била използвана за финансови експерименти през последните години. Той обвърза сегашния дефицит с действията на конкретни политически фигури.

„Проблемът започна тогава, когато сегашният премиер легитимира като служебни министри хора, които се учеха върху гърба на държавата как се управляват финанси. Асен Василев допусна със разбирането, че през разходи, дефицит и дълг държавата може да стане по-богата. Всъщност аз нямам професионални спорове с него, но факт е, че решенията, които доведоха до сегашното състояние на фиска, бяха взимани именно тогава.“

Бившият министър подчерта, че отговорността е споделена между всички политически играчи. Той не изключи и ролята на държавния глава в този процес. Горанов припомни, че президентът не е налагал вето върху ключови финансови закони.

„Когато говорим за последните пет години и политическата криза, която доведе до това състояние на фиска, невинни няма. Всички закони от 2021 година, свързани с промени в пенсионния модел и с допълнителни ангажименти към бюджета, бяха безрезервно подкрепени и от президента – без нито едно вето.“

Според представителя на ГЕРБ-СДС бюджетът вече е приет на първо четене и остава в дневния ред. Анализите на Българската народна банка обаче потвърждават влошаването на фискалната позиция. Централната банка отчита проциклична политика, която засилва инфлационния натиск в страната. Тези тенденции стимулират вътрешното търсене по нездравословен начин.

Икономически експерти предупреждават, че България се намира в най-тежката си фискална ситуация от началото на хилядолетието. Има сериозен риск от прилагане на болезнени мерки за консолидация. Разходите по консолидираната фискална програма към март 2026 г. нарастват рязко спрямо предходните периоди. Този ръст се дължи основно на заплатите в публичния сектор и нелихвените разходи.

Владислав Горанов изрази мнение, че България е изчерпала потенциала на плоския данък. Той прогнозира, че дефицитът може да надхвърли критичните нива в близко бъдеще. Специалисти предлагат спешно замразяване на минималната работна заплата. Те настояват и за ограничаване на автоматичните увеличения на възнагражденията в държавната администрация.

Влошаването на финансите се свързва пряко с по-висока инфлация и активно кредитиране на домакинствата. Макроикономическата рамка става все по-нестабилна поради липсата на редовно правителство. Горанов смята, че бюджетният дисбаланс може да доведе до нулев икономически растеж. Без строга консолидация страната е застрашена от дългосрочна политическа и финансова нестабилност.