Правозащитници: „Мета“ блокира профили без обяснения и механизъм за обжалване

Независимата правозащитна организация „Апиълс Сентър Юръп“ отправи сериозни обвинения към технологичния гигант „Мета“. Според техните данни компанията системно избягва да обяснява причините за блокирането на потребителски профили. Над 4600 потребители са съобщили, че нямат достъп до информацията си без ясна причина. Организацията разкрива, че „Мета“ на практика не преразглежда наложените забрани за ползване на социалните ѝ мрежи.

Организацията, която притежава оторизация от Европейската комисия, описва мащабите на проблема в глобален план. Всяка година в социалните мрежи се регистрират стотици милиони случаи на свалено съдържание. Проблемът се задълбочава от факта, че платформите често отказват да предоставят конкретните доказателства за нарушенията.

В повечето случаи свързани със спрени профили, платформите не могат или не искат да представят съдържанието, което би ни позволило независимо да оценим техните решения.

Според „Апиълс Сентър Юръп“, при по-малко от 100 случая от хиляди разгледани, „Мета“ е предоставила адекватна информация. Британската медия Би Би Си допълва статистиката с над 500 оплаквания от потребители в Инстаграм и Фейсбук. Тези хора нямат никаква техническа възможност да подадат жалба срещу наложените им ограничения. Понякога компанията предприема крайни мерки, както се случи, когато „Мета“ закри над 0,5 млн. акаунта на малолетни в Австралия.

Това явление има тежки икономически последици за малкия и средния бизнес. Много компании разчитат изцяло на своето онлайн присъствие за продажби и комуникация. Блокирането на бизнес профили може да доведе до прекъсване на рекламни кампании и загуба на клиенти. Подобни проблеми са често срещани в държави с авторитарни режими като Русия и Иран.

В същото време модерацията на вредно съдържание изглежда неефективна. Данните сочат за над 1400 случая на докладвана реч на омразата, които платформите са отказали да маркират. Това включва расистки обиди и дискриминация на полова основа. При 83% от сигналите в ТикТок спорното съдържание остава достъпно онлайн. За Инстаграм, Фейсбук и Ютюб тези стойности са съответно 74%, 61% и 58%.

Въпреки тези критики, официалните материали на „Мета“ представят друга перспектива. Компанията поддържа специализиран помощен раздел за „интегритет на акаунта“. Там се посочва, че при определени обстоятелства може да се изисква допълнителна информация за идентификация. В помощния център съществуват и официални инструкции за обжалване на деактивирани профили.

Големите платформи все по-често разчитат на автоматизирани системи и изкуствен интелект. Това е необходимо заради огромното количество информация, генерирана всяка секунда. Изкуственият интелект обаче често допуска грешки и не може правилно да оцени контекста на публикациите. Това води до несправедливи санкции и липса на прозрачност при вземането на решения.

Ситуацията с модерацията е пряко свързана и с новите европейски регулации за дигиталните услуги. У нас все още липсват органи, които да налагат глоби по новия регламент на ЕС. Докато институциите се бавят, потребителите остават беззащитни срещу решенията на алгоритмите.