Астрономи наблюдаваха екзопланета, оцеляла след смъртта на своята звезда

Астрономи извършиха подробни наблюдения на екзопланета, която демонстрира изключителна устойчивост в открития космос. Тя е оцеляла милиарди години след смъртта на своята звезда, която е била подобна на Слънцето. Обектът, наречен WD 1856 b, обикаля около бяло джудже. Това откритие дава нови сведения за съдбата на планетите след края на звездния живот.

Екзопланетата се намира в съзвездието Дракон на разстояние 81 светлинни години от Земята. Една светлинна година е разстоянието, изминато от светлината за година. То се равнява на около 9,5 трилиона километра. WD 1856 b има маса около осем пъти по-голяма от тази на Юпитер. По своите размери тя е сравнима с най-големия газов гигант в нашата Слънчева система.

Учените изчисляват, че температурата в атмосферата на планетата е около 127 градуса по Целзий. Тази стойност се определя от изследователите като неочаквано висока. Планетата се намира в изключителна близост до своя звезден остатък. Орбиталният период на WD 1856 b е само 1,4 дни. Тя е разположена 50 пъти по-близо до бялото джудже, отколкото Земята до Слънцето. Подобни явления се изследват активно, като например случаите, в които бяло джудже поглъща светове.

Звездната система на WD 1856 b е тройна и включва две червени джуджета. Всяко от тях притежава около 30 процента от масата на Слънцето. Астрофизикът Кристофър О’Конър от Северозападния университет в Илинойс е един от авторите на изследването. Той обяснява сложността на планетарната траектория в специализираното списание „Нейчър“.

„Има две основни конкуриращи се идеи за това как WD 1856 b е достигнала толкова близка орбита, каквато наблюдаваме днес“

Според едната хипотеза планетата е била погълната по време на фазата на червен гигант. Тя обаче е оцеляла в близост до ядрото, превърнало се по-късно в бяло джудже. Другата възможност разглежда гравитационното влияние на съседните червени джуджета. Те може да са тласнали планетата към сегашната ѝ тясна орбита. Първото убедително доказателство за оцеляването на планетата бе получено през 2020 г.

Новото изследване разкрива повече подробности благодарение на космическия телескоп „Джеймс Уеб“. Този апарат помага на науката да разбере как минерални облаци се появяват на далечни планети. Наблюденията потвърждават, че някои светове могат да преживеят бурната смърт на своите родителски звезди. Процесът показва възможните сценарии за далечното бъдеще на части от Слънчевата система.